Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Около 22,30 ч. една вечер отделение рейнджъри заемаше голям кръстопът. Мястото на блокадата бе избрано с типична рейнджърска ефективност и щателност. Самата блокада се извършваше от трима рейнджъри, подкрепяни от разстояние от 90-милиметрово безоткатно оръдие и една картечница М–60.
Една кола се приближи, намали скоростта, после даде газ и разби бариерите.
С рейнджърите шега не бива. Деветдесетмилиметровото оръдие веднага откри огън и колата експлодира от директното попадение, докато М–60 обсипваше с куршуми останките за всеки случай. В колата имаше войници от ПОС, всичките мъртви, и няколко отворени бутилки уиски. Били са пияни, когато са налетели на блокадата.
Историята бързо се разнесе из ОВССО. Някой нарисува плакат карикатура на рейнджър, разстрелващ кола; заглавието гласеше:
Сили със специално предназначение „Пасифик“
Въпреки че снежната буря във военновъздушната база „Поуп“ взе своя дан, двайсетте тежкотоварни и трите самолета С–141 от Чарлстън бяха невредими и пристигнаха по график в „Торихос-Токумен“ в 1,45 ч. сутринта с по-голямата част от екипировката, която 82-ра въздушнопреносима дивизия щеше да използва в Панама: седемдесет и две бронирани машини, повечето екипирани с 50-ти калибър картечници; осем танка „Шеридан“ М–551, четири 105-милиметрови артилерийски инсталации и инженерна екипировка. След двайсет и шест минути пристигнаха осем самолета С–141 с парашутисти. Генерал Джонсън, неговият дивизионен КП, както и бригадните и батальонните му командири долетяха с първите осем птици. Час по-късно още пет птици пуснаха товара си. Последните седем го пуснаха в 05,15 ч., завършвайки окомплектоването на дивизионната бригада в бойна готовност от 2 000 парашутисти.
Първата цел на дивизията беше Панама Виехо в източната част на Панама Сити. Там бе разположен Първи кавалерийски ескадрон на ПОС, предимно церемониално подразделение с осем коня и личен състав от 170 души от елитния и лоялен отряд за специални операции на Нориега (ЕОСО), екипиран с бронетранспортьори V–300 и зенитни оръдия. Задачата по превземането на тази цел беше възложена на 2-ри батальон от 504-та пехотна бригада.
Тъй като цялата ДДБ бе натоварена на двайсет транспортни самолета С–141 — нормална практика при парашутна операция за разпределяне на риска — и пристигналите бяха замаяни, целият 2-ри батальон не се събра за въздушното нападение, докато не скочиха всички парашутисти. Почти съмваше, когато първата група войници от 2-ри батальон излетя за Панама Виехо с единайсет хеликоптера „Блекхоук“ с по трийсет и пет войници всеки, подкрепени от два бойни хеликоптера „Кобра“ и два „Апачи“. Те се приземиха относително безпрепятствено и бързо се заеха с установяването на периметър за сигурност около зоната на кацане.
Втората група се приземи на север от тях зад казармите. Докато хеликоптерите „Блекхоук“ наближаваха зоната за кацане, те бяха обстрелвани с масиран огън от леки оръжия и две от машините бяха ударени. Макар да успяха да се завърнат в зоната за товарене на войниците на летището „Торихос-Токумен“, те бяха извадени от строя. След стъпването си на земята войниците от групата бързо влязоха в сражение с използващия леки оръжия противник.
Третата група пристигна без сериозна съпротива и войниците започнаха да слизат на земята.
Сега бяха прехвърлени всичко петстотин души и всички те срещнаха съпротива — ПОС и ЕОСО в цивилни дрехи, използващи тактика на удари и бягство.
До 11,55 ч., след като понесоха тежки загуби, ПОС се разтвориха сред цивилното население и батальонният командир официално обяви Панама Виехо за превзет, но спорадичните престрелки продължиха през остатъка от следобеда.
Тинахитас
Тинахитас, база на 1-ва пехотна рота с личен състав от двеста души, се намираше на върха на хълм, разположен на десет километра на север от Панама Сити и на тринайсет километра западно от летището „Торихос-Токумен“ и беше заобиколена от три страни с разрастващите се бордеи на бедняшкото селище Сан Мигуелито, база на един „батальон на достойнството“. Това беше трудна цел. В двора на гарнизона бяха поставени антихеликоптерни препятствия; до комплекса имаше четири 120-милиметрови минохвъргачки, шест 81-милиметрови минохвъргачки, три 60-милиметрови минохвъргачки и едно зенитно оръдие ZPU–4. Един боен самолет АС–130 бе обстрелвал на три пъти тези позиции през нощта.