Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Съществуваше само един начин за ефективна атака срещу Тинахитас и той беше чрез приземяване на 700 метра по-надолу от върха на хълма. Тази зона за приземяване очевидно попадаше в обсега на минохвъргачките и атаката през цялото време щеше да се води нагоре по хълма.
Първи батальон от 504-та военновъздушна бригада отлетя от летището „Торихос-Токумен“ в 8,00 часа, предхождан от два хеликоптера „Апачи“ и един хеликоптер ОН–58 за наблюдение на зоната за приземяване. Не бяха обстрелвани от земята при първоначалния оглед на района, но когато поведоха наближаващите транспортни хеликоптери към ЗК, те прелетяха над Сан Мигуелито, откъдето противникът откри масиран и ефективен огън. За да не рискуват жертви сред цивилното население, те не отговориха на огъня, но съобщиха за него на командира на военната щурмова сила, след което отлетяха до военновъздушната база „Хауърд“, за да проверят машините за повреди.
Конвой апачи веднага отлетя за Сан Мигуелито, набеляза вражеската позиция и получи разрешение да унищожи целта, която беше неутрализирана със залпове от 30-милиметрови оръдия от разстояние 2 800 метра, причинявайки смъртта на десет войници от ПОС.
Зоната за кацане в Тинахитас се оказа най-горещата за подразделенията на 82-ра въздушнопреносима дивизия. Причиненото от снежната буря забавяне осигури време на ПОС за изграждане на защита и причиняване на загуби. (Един блекхоук бе ударен двайсет и осем пъти, но остана във въздуха благодарение на многото си дублиращи системи.)
Докато наближаваха ЗК, първата част попадна под обстрела на автоматични оръжия и 81-милиметров минохвъргачен огън от войници на ПОС, заели позиции в сгради на запад и югозапад от тях. След кацането, докато се разгръщаха за атака, парашутистите отново попаднаха под силен обстрел, този път от върха на хълма и околните квартали. Тези войници, подкрепени с огъня на два хеликоптера „Апачи“, атакуваха позицията на ПОС; силният огън продължаваше при пристигането на втората и третата група.
След това батальонът атакува нагоре по хълма, но когато стигна върха, гарнизонът се оказа изоставен. ПОС бяха оставили малка група войници за отбиване на атаката, а останалата част от ротата се бе изтеглила в околните квартали, за да се бие заедно с „батальона на достойнството“. Тази малка група войници избяга преди парашутистите да стигнат до върха на хълма.
По-късно батальонът навлезе в кварталите и неутрализира организираната съпротива.
Батальонният командир обяви позицията за превзета в 14,30 часа.
Форт Симарон
По пладне в деня на започване на операцията оставаше само една непревзета цел — Батальон 2000. Но с трите си роти, осем бронирани коли V–300, четиринайсет минохвъргачки и четири 107-милиметрови ракетни установки (малко повредени по време на опита да прекосят моста на река Пакора предишната нощ) той представляваше една от най-трудните цели сред всичките двайсет и седем мишени.
В 12,05 ч. подполковник Джон Вайнс, командир на 4-ти батальон от 325-та пехотна бригада парашутисти, отлетя за Форт Симарон с единайсет хеликоптера „Блекхоук“, ескортирани от бойни хеликоптери „Кобра“. Атаката изискваше превозването на батальона с две излитания.
След кацането парашутистите настъпиха към селата край лагера, където ги посрещна ожесточена съпротива на ПОС (още едно последствие, причинено от забавянето поради снежната буря); в последвалите сражения бяха убити петима войници от ПОС.
Когато стигнаха Форт Симарон, батальонният екип за ПСИОП излъчи съобщение, призоваващо врага да капитулира; в отговор ПОС откриха стрелба по парашутистите. Батальонният командир заповяда атака с боен самолет АС–130 срещу казармения комплекс. Самолетът обстрелваше района на казармите почти непрекъснато в продължение на четири часа.
На разсъмване, когато парашутистите извършиха прочистване на гарнизонния комплекс, в него нямаше никой. Те се подготвиха за контраатака, но такава не последва. Оцелелите от Батальон 2000 бяха напуснали комплекса, обули своите джинси и избягали в града.
Загубите на Батальон 2000 бяха тежки.
Операции за стабилизиране
Силите на Съединените щати разбиха ПОС — и способността на Нориега да контролира войските си — още през първия час от бойните действия. В края на първия ден от операцията повечето сражения бяха приключили — въпреки че Панама в никакъв случай не беше безопасно място. Много панамски войници се преоблякоха в цивилни дрехи и се скриха сред населението в столицата, където продължиха да се събират, за да създават нови неприятности.