Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
— Да, това беше ужасно, нали? — отговори майорът.
— Абсолютно прав си — каза Перес — и довечера ще ти се случи същото.
— Какво искаш да кажеш?
— Рейнджърите планират да нападнат затвора довечера, но ако се съгласиш с условията им, можеш да избегнеш ненужни жертви.
— Какво искат да направя?
— Можем да изпратим някой при теб — отговори Перес — и той ще ти съобщи условията.
— Аз ще дойда. Откъде се обаждаш?
— От Рио Хато — отговори Перес.
Майорът се появи след час и половина и Даунинг му изложи условията за капитулацията.
— В осем часа довечера ще оставиш достатъчно надзиратели, за да държат затворниците под контрол, а останалите ще изпратиш долу на самолетната писта до затвора, където ще оставят оръжията си и ще вдигнат бяло знаме. Честно казано, един боен самолет АС–130 ще кръжи отгоре и ще наблюдава всяка твоя стъпка, като ми докладва какво правиш и дали спазваш условията на споразумението. Ако постъпиш както ти казвам, никой няма да пострада.
Майорът се съгласи с условията и се върна в затвора.
Междувременно Даунинг каза на Кернан:
— Даже ако това споразумение свърши работа, аз искам да проведеш операцията по плана — с изключение на оръдейната стрелба, — за да послужи като урок за останалите инсталации на ПОС.
В 20,00 ч. тази вечер Даунинг и Перес установиха наблюдателен пост близо до затвора, Кернан подготвяше своите рейнджъри за атаката и самолетът АС–130 наблюдаваше затвора. Няколко минути след 20,00 ч. надзирателите вървяха надолу по хълма към самолетната писта. Там те оставиха оръжията си в една канавка отстрани на пистата, след което се строиха и вдигнаха бяло знаме.
Даунинг и Перес приеха капитулацията десет минути преди въздушната атака да удари затвора. Уплашените войници от ПОС наблюдаваха как бойни хеликоптери „Литъл Бърд“ увиснаха над затворническия комплекс и рейнджърите се спускаха долу по въжета. Всички те вярваха, че майорът е взел правилното решение.
Случилото се в „Пеномоне“ бе повторено навсякъде в Западна Панама и се превърна в стандартна оперативна процедура, известна като „Ма Бел“.
Тя се провеждаше по следния начин: едно от А-отделенията на майор Перес се свързваше с командира на обекта на ПОС, за да разбере дали той беше готов да се предаде. Една стрелкова рота от 2-ра бригада, 7-ма пехотна дивизия49 на полковник Лин Бърни отлиташе дотам, за да приеме капитулацията — същевременно готова за бойни действия. След капитулацията А-отделението и ротата оставаха като охрана и стабилизираща сила до решението на правителството какво да прави с обекта. Мисията им се състоеше в следното: (1) Да охраняват обекта и предотвратят бягството на войници от ПОС. (2) Да съберат разузнавателна информация за оръжието на ПОС и „батальоните на достойнството“, които все още не бяха се предали. (3) Да помогнат на местните граждански лидери да установят контрол над града. (4) Да направят оценка на местната инфраструктура — болница, обществени услуги, законност и ред — и да установят приоритети за предстоящите гражданско-военни операции. (5) Да извършват съвместно панамско/американско патрулиране из района.
Втората и третата мисия „Ма Бел“ превзеха гарнизоните в Сантяго и Читре. Всеки ПОС командир се предаваше без съпротива и една от стрелковите роти на Бърни установяваше контрол.
В деня на Коледа Перес и екипът му отлетяха за Лас Таблас, столицата на провинция Лас Сантос. Перес телефонира на местния командир, който доброволно се предаде. Докато Перес и екипът му претърсваха гарнизона, вън пред стената се събра тълпа цивилни, предоставяйки на Перес една добра възможност. Той строи ПОС на плаца и заповяда на собствените си войници да се строят до тях. След това изкомандва на двете подразделения „Мирно“, „За почест“ и нареди панамското знаме да се издигне на пилона — показвайки по този начин, че Съединените щати не са завоевател, а освободител, и спечелвайки гражданската подкрепа за бъдещите американски усилия.
В същия ден подполковник Джо Хънт и неговият 3-ти батальон от 75-ти рейнджърски полк извършиха въздушно нападение срещу летището „Малек“ близо до град Давид, столицата на провинция Чирикуи.
Давид беше база на подполковник Дел Сид, който командваше най-голямата инсталация на ПОС. Дел Сид беше вторият най-влиятелен човек в Панама и близък приятел на Нориега — човекът, определен от диктатора да осъществи плана му за партизанска война в планините. Както Нориега, той беше осъден за контрабанда на наркотици.
На 21-ви декември, докато рейнджърите подготвяха въздушната си атака срещу Давид, Марк Сиснерос телефонира на Дел Сид и му предаде искането за безусловна капитулация. На другия ден той се съгласи с това искане и над щаба му се развя бяло знаме. Той бе арестуван от рейнджърите в деня на Коледа, изпратен с хеликоптер до военновъздушната база „Хауърд“ и арестуван там от Агенцията за борба с наркотиците (АБН). След това беше експедиран със самолет в Хомстед и оттам — в Маями, където бе изправен пред съда.
49
Бригадата на Бърни бе току-що пристигнала в страната; два батальона бяха разположени в Рио Хато, когато се изпълняваше програмата „Ма Бел“. — Бел.авт.