Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Вътре човекът се намираше във всекидневната си, където бе изградил огромен аквариум с вместимост 19 000 литра; той заемаше едната цяла стена и бе пълен с всякакви екзотични риби. Когато чу войниците ни отвън, човекът се паникьоса и започна да бяга превит на две, прикривайки с ръце главата си. Тогава обаче взривиха вратата. Дръжката й полетя през стаята и се заби в дупето му.
Междувременно парчета от взривената врата полетяха навсякъде и някои от тях разбиха аквариума. Когато войниците ни влязоха, те го откриха да се суети със златна дръжка за врата в дупето, по пода пляскаха рибки, някои бяха залепнали на тавана. Това не беше нарочно — ние съжалявахме за рибките, — но хората ни ще разправят тази история и на внуците си.
Няколко минути по-късно местните хора излязоха ликуващи на улицата. Толкова лош беше този човек.
След много подобни операции (повечето от които не толкова живописни) „тюлените“ и специалните сили от екипите за специални мисии разбиха инфраструктурата на Нориега. И той не можеше да избяга. Където и да отидеше, щеше да се натъкне на нашите хора. Бяхме покрили всяко възможно убежище.
Хората на Даунинг работеха денонощно и постигнаха удивителни успехи.
При претърсванията на офисите и къщите на Нориега бяха прибрани почти осем милиона долара, куфарче със списък на банкови сметки в Швейцария и Каймановите острови и дневници, разкриващи неговото участие в магьоснически и вуду церемонии. Парите и документите бяха предадени временно на САУТКОМ, докато се намери подходящото място за тяхното съхраняване.
Два дни след часа X почти всички от списъка с най-търсените хора бяха задържани и разпитани. Повечето от тях, спасявайки собствената си кожа, сътрудничеха с разпитващите и дадоха имената на други важни хора в инфраструктурата на Нориега, които все още не бяха идентифицирани. От тази информация се състави списък с около сто имена и силите на Даунинг незабавно се заеха с откриването им.
Но до сутринта на 23-ти декември Нориега все още липсваше.
Карл Стайнър продължава:
Първият пробив дойде преди обяд на 23-ти декември, когато един от близките бодигардове на Нориега се появи пред главния портал на Форт Клейтън с предложение към Марк Сиснерос: той разполагаше с информация за Нориега, която искаше да съобщи в замяна на закрила за него и семейството му. Въпреки че тези хора бяха истински главорези, той получи гаранции и именно неговата информация осигури подробностите за придвижването на Нориега вечерта преди часа X — неговото отклонение на връщане от Колон, срещата с проститутката в почивния лагер Сереми и бягството му от пътната блокада на рейнджърите.
Това беше добра новина. И означаваше, че Нориега все още се намира в Панама Сити; щяхме да продължим неуморния си натиск, докато той бъдеше хванат натясно. Част от този натиск включваше наблюдение на посолствата, в които можеше да намери убежище.
В 8,30 часа на другата сутрин друг бодигард на Нориега се появи със същото предложение. Когато се срещна със Сиснерос, той каза:
— Току-що се измъкнах от Нориега и останалите му бодигардове. Той е изчерпал възможностите си, тъпче се с наркотици и алкохол и е страшно раздразнителен. Ще ни убие всичките. Мога да ви кажа къде е, но трябва да побързате. Те ще се преместят. Когато тръгнах, чантите вече бяха опаковани. Те пътуват с едно синьо монтеро.
След минути Даунинг беше на мястото с Панцерната си група.
Завариха мястото изоставено, но кафеварката все още бе гореща и в пепелниците димяха цигари. Веднага изпратиха предупреждение до всички екипи да наблюдават за синьото монтеро.
Ние с Марк Сиснерос прекарахме почти целия ден в проверки на операциите за установяване на стабилност и ред, но успяхме да се върнем в щаба в 15,00 часа. Аз отидох директно в оперативния си център, а Сиснерос — в своя кабинет на втория етаж на същата сграда. Когато стигна там, той научи, че го е търсил спешно по телефона монсеньор Лабоа, папският нунций. Сега Лабоа се обаждаше втори път; имаше да съобщи нещо важно. Сиснерос вдигна слушалката.
— Нориега е тук — прошепна Лабоа, — в папската нунциатура. Обадих ви се по-рано с надеждата да го пресрещнете. Елате тук. Трябва да говоря с вас. — Папската нунциатура беше посолството на Ватикана в Панама Сити и притежаваше същия дипломатически имунитет като всички останали посолства, признати от правителството на Съединените щати.
Сиснерос побърза да дойде при мен с новината.
— Отиди и се срещни с Лабоа — казах му аз. — Свържи се с мен веднага, щом научиш подробности. Аз ще съобщя на генерал Търман и на Даунинг.