Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— И затова ти остана да ме наглеждаш. За да сте сигурни, че продължавам да съм безопасен?
— Да.
— Какво щеше да направиш, ако бях дал признаци, че започвам да си възвръщам паметта?
Тя вдигна очи към мен, после извърна поглед.
— Щях да съобщя за това на Ерик.
— И той какво щеше да направи тогава?
— Не знам.
Изсмях се презрително и тя се изчерви. Не можех да си спомня кога за последен път съм виждал Флора да се изчервява.
— Няма да задълбаваме в очевидното — рекох. — Добре, ти си останала там и си се заела да ме наблюдаваш. А после? Какво стана после?
— Нищо особено. Ти просто продължи да живееш своя живот, а аз продължих да те следя.
— Всички останали ли знаеха къде си?
— Да. Не съм крила местонахождението си. Всъщност, всеки от тях ми е идвал на гости по едно или друго време.
— Включително и Рандъм?
Тя сви подигравателно устни.
— Да, няколко пъти.
— Защо се подсмиваш?
— Късно е да започвам да се преструвам, че го харесвам — отвърна Флора. — Знаеш какво ми е отношението. Просто не обичам хората, с които общува — какви ли не престъпници и джаз музиканти… Налагаше се да проявявам гостоприемство, като към член на семейството, когато посещаваше сянката ми, но той страхотно ми лазеше по нервите с постоянното влачене на всички тези хора по всяко време — ту импровизирани концерти, ту покер по цяла нощ. После по цяла седмица къщата не можеше да се измирише. Винаги се радвах, щом си тръгнеше. Извинявай, знам, че го обичаш, но нали сам поиска да ти кажа истината.
— Той е засегнал деликатната ти чувствителност. Добре. Да се спрем сега на краткия период, в който ти гостувах аз. Рандъм се присъедини към нас съвсем изневиделица, преследван от шестима мерзавци, които ние изпратихме на оня свят в твоята всекидневна.
— Спомням си случката много живо.
— А помниш ли онези юначаги — съществата, с които трябваше да се справим?
— Да.
— Достатъчно добре, за да познаеш някое от техния вид, ако се случи да го срещнеш?
— Така мисля.
— Чудесно. Преди това беше ли виждала някога такива?
— Не.
— А оттогава?
— Не.
— А да си чувала някъде да се говори за тях?
— Не, доколкото си спомням. Защо?
Поклатих глава.
— Още е рано за въпроси. Сега ги задавам аз, недей забравя. От теб искам да си припомниш нещо, станало малко преди онази вечер. Да си припомниш събитието, изпратило ме в „Гринуд“. И предшестващия го период от време. Какво се случи и как ти узна за катастрофата? При какви обстоятелства е станала? Какво беше твоето участие?
— Да — въздъхна тя. — Знаех, че рано или късно ще ме попиташ. Аз разбрах за случилото се, когато на следващия ден Ерик ми се обади от Амбър, посредством моята Фигура. — Флора отново вдигна поглед към мен, очевидно за да проследи как възприемам думите й, да проучи реакциите ми. Изразът ми остана непроменен. — Той ми съобщи, че предишната вечер си претърпял тежка катастрофа и си бил откаран в болница. Поръча ми да те прехвърля в частна клиника, където аз да диктувам начина ти на лечение.
— С други думи, искал е да бъда превърнат в растение.
— Желанието му беше да те държат постоянно упоен.
— Ерик спомена ли нещо в смисъл, че той е отговорен за катастрофата?
— Не каза, че е пратил човек да ти простреля гумата, но знаеше, че точно това е станало. Откъде иначе би могъл го научи? Когато по-късно разбрах за плановете му да заеме престола, просто приех, че най-после е решил да се отърве окончателно от теб. Щом опитът му не бе успял, виждаше ми се логично да предприеме следващата най-ефикасна стъпка: да те държи настрана, докато мине коронацията.
— Не знаех, че гумата ми е била простреляна — подхвърлих аз.
По лицето на Флора пробяга сянка, но тя бързо се овладя.
— Ти сам каза, че не е било катастрофа… че някой се е опитал да те убие. Мислех, че си запознат и с подробностите.