Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Вялов вдигна камшика, почна да го спуща и спря по средата, когато Лев се извъртя, после удари. Ударът попадна върху бедрата на Лев и той видя как от раните шурва кръв. При следващото замахване отчаяно се метна встрани, препъна се и рухна на бетонния под. Докато лежеше на гръб и бързо губеше сила, Вялов го наложи отпред, по корема и хълбоците. Лев се търкулна. Изпитваше прекалено силна болка и страх, та да се изправи. Събра сили колкото да изпълзи на колене, като дете, но се хлъзна в кръвта си и камшикът отново изплющя върху него. Спря да крещи — не му остана дъх. Реши, че Вялов ще го бие до смърт. Закопня да изпадне в несвяст.
Ала Вялов му отказа това облекчение. Пусна камшика, запъхтян от усилието.
— Трябва да те убия — каза той, когато успя да поеме въздух. — Но не мога.
Лев не разбираше. Лежеше в локва кръв и гледаше нагоре към мъчителя си.
— Тя е бременна — продължи Вялов.
Със замъгления от страх и болка ум, Лев опита да разсъждава. Използваха кондоми. Човек можеше да си купи във всеки голям американски град. Винаги си слагаше. С изключение на първия път, разбира се, когато той не очакваше нищо; и когато тя му показваше празната къща и го бяха направили на голямото легло в спалнята за гости; и веднъж в градината след мръкване…
Разбра, че се е случило няколко пъти.
— Щеше да се жени за момчето на сенатор Дюър — каза Вялов и Лев долови в острия му глас едновременно горчивина и гняв. — Внукът ми можеше да стане президент.
На Лев му беше трудно да мисли, обаче схвана, че сватбата ще трябва да се отмени. Нямаше как Гас Дюър да се ожени за бременна с чуждо дете жена, колкото и да я обича. Освен ако…
Успя да изграчи няколко думи.
— Не е нужно да ражда… в града има лекари, които…
Вялов грабна пак бича. Лев се сви. Вялов ревна:
— Да не си го помислил! Това е против Божията воля!
Лев беше удивен. Всяка неделя возеше семейството до църквата, но си мислеше, че религиозността на Йосиф е престорена. Той живееше в измама и насилие. А не можеше да понесе и споменаването на аборт! На Лев му се щеше да запита дали неговата църква не забранява също и подкупите и побоите.
— Можеш ли да си представиш на какво унижение ме подлагаш? Всеки вестник в града отрази годежа. — Лицето на Вялов поаленя и гласът му се превърна в рев. — Какво ще кажа на сенатор Дюър? Запазих дата в църквата! Наех доставчици на храна, на цветя! Поканите са в печатницата! Направо виждам госпожа Дюър, надменната стара чанта, как ми се смее зад сбръчканата си длан. И това заради един шибан шофьор!
Той вдигна бича отново, после го запрати надалеч с мощен замах.
— Не мога да те убия. — Обърна се към Тео. — Заведете това лайно на лекар. Да го позакърпи. Ще се жени за дъщеря ми.
Шестнадесета глава
Юни 1916 година
I
Бащата на Били го попита:
— Може ли да си поговорим, моето момче?
Били се изуми. През последните близо две години, откакто момчето спря да посещава параклиса „Витезда“, двамата едва разговаряха. В къщицата на улица „Уелингтън“ властваше напрежение. Били почти беше забравил какво е да чува тихи и дружелюбни гласове в кухнята или даже шумни гласове, извисени в разгорещените им спорове от едно време. Тягостната атмосфера беше една от причините Били да се запише в армията.
А сега тонът на тате беше почти смирен. Били внимателно огледа лицето му. Видя същото — никаква нападателност, никакво предизвикателство, само молба.
Въпреки това, Били не беше готов да играе на същата мелодия.
— За какво? — попита той.
Баща му отвори уста за остра забележка, после явно се овладя.
— Бях твърде горделив. Това е грях. Може би и ти си горделив, но това е между теб и Бог, а не е извинение за мен.
— Отне ти две години да го разбереш.
— Щеше да ми отнеме повече, ако не се беше записал в армията.
Били и Томи бяха излъгали за възрастта си и миналата година се бяха записали доброволци. Постъпиха в Осми батальон на Уелските стрелци, известен като Приятелите от Абъроуен. Този тип батальони бяха нова идея. Мъжете от един и същ град оставаха заедно, за да се обучават и да се сражават редом с хора, с които са израснали. Смяташе се, че е добре за бойния дух.
Групата на Били премина едногодишно обучение, главно в един лагер край Кардиф. Беше му приятно. Оказа се по-лесно от работата в мината, пък и далеч по-безопасно. Наред с определено количество смазваща скука — обучението често означаваше чакане — в лагера имаше спортове, игри и цареше другарският дух на младежи, които усвояват нов начин на живот. В един продължителен период, когато нямаше какво да прави, Били случайно подхвана някаква книга. Оказа се, че чете пиесата Макбет. За своя изненада намери историята вълнуваща, а поезията — странно завладяваща. Езикът на Шекспир не го затрудни — беше прекарал толкова много часове в четене на английския от седемнадесети век на протестантската Библия. След това се запозна с всички произведения на Шекспир и препрочете най-хубавите пиеси по няколко пъти.