Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Олга се усмихна, но не отговори.
— Това е най-хубавото лято в живота ми — каза Гас.
— И в моя! — каза тя и завъртя бяло-червеното чадърче, което я пазеше от слънцето.
Думите й доставиха удоволствие на Гас, макар да не беше сигурен, че именно неговата компания я прави щастлива. Все не можеше да я разбере напълно. Видимо винаги й ставаше приятно да го среща и с радост разговаряше с него с часове. Но не беше забелязал никакво чувство, никакъв признак, че отношението й към него не е просто приятелско, а има страст. Разбира се, нито едно прилично момиче няма да показва такива признаци преди да се сгоди. Въпреки всичко, Гас беше объркан. Навярно това беше част от привлекателността на Олга.
Гас живо помнеше как Карълайн Уигмор показва нуждите си с непогрешима яснота. Установи, че често мисли за Карълайн, единствената друга жена, която беше обичал някога. Щом тя можеше да каже какво иска, защо и Олга да не може? Но Карълайн беше омъжена жена, а Олга — девойка под крилото на родителите си.
Спряха пред мечата клетка и погледаха през стоманените пръти едно кафяво мече. То седеше и също ги гледаше.
— Чудя се дали всичките ни останали дни може да са така щастливи — подхвана Гас.
— Защо не? — отвърна тя.
Това насърчение ли беше? Погледна я, но тя продължаваше да наблюдава мечето. Гас изучаваше сините й очи, мекия розов овал на лицето й, нежната кожа на шията й.
— Ако бях Тициан, щях да те нарисувам.
Край тях минаха госпожа Вялова и Чък и продължиха разходката. Гас и Олга нямаше кога да останат по-усамотени.
Най-сетне тя обърна поглед към него и на Гас му се стори, че вижда обич в очите й. Това му даде смелост. „Ако един президент, който е овдовял преди по-малко от година, може да го направи, значи и аз мога“, рече си той.
— Обичам те, Олга.
Тя не каза нищо. Продължи да го гледа.
Гас преглътна. Отново не беше способен да я разгадае.
— Има ли някаква възможност… може ли да се надявам някой ден да ме обичаш и ти?
Взря се в нея със затаен дъх. В момента тя държеше живота му в ръцете си.
Мълчаха дълго. Мислеше ли? Претегляше ли го? Или просто се колебаеше, преди да вземе решение, което би променило живота й?
Накрая тя се усмихна и рече:
— О, да.
Гас едва повярва на чутото.
— Какво? Наистина ли?
— Наистина — засмя се тя щастливо.
— Обичаш ли ме? — попита той и взе ръката й. Тя кимна.
— Трябва да го кажеш — рече той.
— Да, Гас, обичам те.
Той целуна ръката й.
— Ще говоря с баща ти, преди да замина за Вашингтон.
— Мисля, че знам какво ще отговори.
— След това можем да кажем на всички.
— Да.
— Благодаря ти — каза той с жар. — Направи ме много щастлив.
VII
Гас се отби в кабинета на Йосиф Вялов на следващата сутрин и официално му поиска разрешение да предложи брак на Олга. Вялов обяви, че е доволен. Макар да очакваше отговора, Гас се почувства отмалял от облекчение.
Гас беше тръгнал към гарата да вземе влака за Вашингтон, затова се разбраха да празнуват веднага след завръщането му. А през това време за младежа беше удоволствие да остави планирането на сватбата в ръцете на своята майка и на майката на Олга.
С пружинираща крачка влезе в салона на Централната гара на Търговската улица и налетя на Роза Хелман. Тя излизаше с малка пътна чанта в ръка. Носеше червена шапка.
— Здравей — каза Гас. — Мога ли да ти помогна с багажа?
Не, благодаря ти, не тежи. Отсъствах само една нощ. Бях на интервю в една от телеграфните агенции.
Гас вдигна вежди.
— За репортерско място?
— Да. И го получих.
— Поздравления! Извини ме, ако звуча изненадано. Не знаех, че вземат на работа жени.
— Не е обичайно, но не е и нечувано. Ню Йорк Таймс е наел първата си репортерка през 1869 година. Името й било Мария Морган.
— С какво ще се занимаваш?
— Ще помагам на вашингтонския кореспондент. Истината е, че любовният живот на президента ги е навел на мисълта, че им трябва жена в столицата. Мъжете имат склонността да пропускат романтичните истории.