Истинската история за носа на Пинокио [bg]

По време на тържеството за края на учебната година вчера Едвин и неговите съученици имали задача да изнесат представление, като разкажат за интересите си и любимите си занимания, и тъй като Едвин посещава частно училище с „идеална цел, за особено надарени деца“, на всяко дете се падали по трима родители и най-малко един учител на всеки шест от малките ученици. Класната стая била претъпкана и очакванията били достигнали връхната си точка, когато дошло време за заключителната част от програмата, в която Едвин щял да покаже на публиката как се учи папагал да говори.

Едвин излязъл без напрежение. Накарал Исак да каже „Здрасти“ на публиката, обяснил, че той е „Добър папагал“, заявил, че „Плъховете са отбора“, накратко предизвиквал смях и събирал аплодисментите чак до дългоочаквания финал, когато Едвин обявил, че в действителност е възможно да се научи един папагал да казва изречения с до девет срички, а може би и повече, ако човек наистина положи усилия.

След това той помолил за тишина, щракнал с малките си пръсти и погледнал с очакване своя синьо-жълт приятел.

Исак реагирал незабавно, като изкряскал високо репликата си, а по отношение на посланието нямало никакво съмнение до какво се отнасяло то.

— Беше ужасно — въздъхна Душанка, като се прекръсти и се подкрепи с няколко солидни глътки ром и кока-кола.

— Какво каза той? — попита Бекстрьом. Девет срички? Какво означаваше това?

— Смокчето влиза в хралупата — отвърна Душанка с глух глас.

— Да, не е било много подходящо — заключи Бекстрьом и преполови водката си. „Това момче може да стигне далеч. Девет срички“, помисли си той с прикрито възхищение. Не бяха обичайните пет, с които той самият се промъкваше и скрит в нощния мрак, изкрещяваше след учителката си по християнство, докато тя се прибираше сама по пътя между началното училище и енорийското жилище.