Операция „Червена буря“ [bg]

Бурята означаваше временно прекратяване на бойните действия и възможност за почивка и на двете страни преди започването на следващия рунд. Руснаците можеха да бъдат по-спокойни. Самолетите им с голям радиус на действие щяха да бъдат приземени за толкова необходимата поддръжка, а подводниците им, които кръстосваха океана на четиристотин фута под повърхността, можеха да си позволят да носят спокойно вахтата в хидролокаторното.

— Кафе, шкипер? — Боцман Кларк излезе от лоцманската кабина, в ръка с чаша, захлупена с чинийка, за да не влиза морска вода в нея.

— Благодаря. — Морис взе чашата и изпи половината от съдържанието й. — Как се справя екипажът?

— Твърде са изморени, за да мърморят, сър. — Кларк се разсмя. — Спят като пеленачета. Колко ще продължи всичко това, капитане?

— Още дванадесет часа, след което би трябвало да се проясни. След него идва област на високо атмосферно налягане. — Дългосрочната метеорологична прогноза от Норфолк беше получена току-що. Бурята се движеше на север и през следващите две седмици трябваше да преобладава слънчево време. Чудесно.

Боцманът се наведе през борда, за да види какво е състоянието на инсталациите на предната палуба. При всяка трета или четвърта вълна „Фарис“ забиваше рязко носа си надолу и понякога при това движение вълните прехвърляха носа и се блъскаха в предметите по палубата. Задължение на боцмана беше да се погрижи за поправката на повредените предмети. Подобно на повечето фрегати от клас 1052, дислоцирани в бурния Атлантически океан, по време на последния основен ремонт „Фарис“ също бе получил стрингери и по-голяма височина на носа. Те намаляваха, но не можеха да предотвратят проблема, с който моряците се бяха сблъскали още в най-дълбока древност — ако не се отнасяш към морето с уважението, което изисква от теб, то ще се опита да те убие. Опитното око на Кларк забеляза стотици подробности, преди боцманът да се обърне назад.