Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Когато изсуши ръцете си, вече имаше колекция от двадесет изразходвани куршума. Металните обвивки на всеки от тях показваха характерните белези от нарезите на цевта на автомата. Белезите върху всички куршуми бяха еднакви, но се различаваха малко, тъй като цевта се разширяваше при нагряване.
Взе малка кутия от шкафа за веществените доказателства. Спомни си, че този куршум беше преминал през тялото на полицая. Помисли си, че изглежда толкова малък, за да може да отнеме човешки живот, не тежеше дори и тридесет грама олово и стомана, и беше незначително деформиран при смъртоносното преминаване през тялото. Трудно беше да не мисли за тези неща. Постави го до микроскопа за сравнение и извади друг, от онези, които току-що беше изстрелял. След това свали очилата си и се наведе над окулярите. Куршумите си…приличаха. Определено са изстреляни от същото оръжие. Смени куршумите. Сега си приличаха повече. Третият куршум беше още по-близък. Внимателно завъртя пробния куршум, сравнявайки го с онзи от кутията с веществените доказателства и…
— Имаме съответствие. — Той отстъпи от микроскопа и другият техник се наведе над окуляра, за да провери.
— Да. Съответстват си. Сто процента — съгласи се той. Шефът разпореди на хората си да проверят и другите куршуми и отиде до телефона.
— Шоу е на телефона.
— Същият автомат е. Стопроцентово сме сигурни. Намерих куршум, съответстващ на този, който е убил полицая. Сега проверяват онези от поршето.
— Това е добре, Пол!
— И още как. Ще ти се обадя след малко.
Шоу постави слушалката на мястото й и погледна към хората си.
— Господа, току-що направихме пробив по случая Райън.
22.
ПРОЦЕДУРИ
Същата вечер Робърт Нютон заведе агентите до каменоломната. На зазоряване следващия ден пълен екип от експерти преглеждаха всяка прашинка на мястото. Двама водолази влязоха в мътната вода и десет агенти застанаха по различни места, за да наблюдават за евентуална компания. Един екип откри и разпита хората, които също сечаха дърва тук. Други разговаряха е жителите на фермите в близост е пътя, който водеше в гората. Взети бяха проби от почвата, за да бъдат сравнени с откритите е прахосмукачка в микробуса. Следите от гуми бяха фотографирани за по-късна проверка.
Хората от балистичната лаборатория бяха провели нови изпитания на автомата. Изхвърлените гилзи бяха сравнени с тези от микробуса и от местопрестъплението. Белезите от изхвъргача и ударника идеално си съответстваха. Сигурността, че автоматът е свързан с престъплението и микробуса, сега беше повече от стопроцентова. Серийният номер беше сверен с фабриката в Сингапур и документите от продажбата — проверени, за да се види къде е бил изпратен автоматът. Имената на всички търговци на оръжие по света фигурираха в компютрите на ФБР.
Предназначението на ФБР като институция е да вземе отделна частица информация и да я разработи в цял криминален случай. Това, което не можеха да предотвратят, бе, че не можеха да се предпазят от чужди очи. Алекс Добенс минаваше по пътя край каменоломната всеки ден, когато ходеше на работа. Видя две коли да излизат на шосето от покритата с чакъл пътека. Въпреки че и колата, и микробусът от лабораторията на ФБР нямаха обозначения, те носеха федерални регистрационни номера, а на него му трябваше само толкова.
Добенс не беше от хората, които лесно се вълнуват. Професионалното обучение му позволяваше да гледа на света като верига от малки, дискретни проблеми, всеки от които имаше решение. Ако човек се справи с достатъчен брой от малките проблеми, то големите ще отпаднат също, един по един. Също така той беше педантичен човек. Всяка негова постъпка представляваше част от по-голям план, като и той беше част, макар и изолирана, от следващата планирана постъпка. Това беше нещо, което неговите хора проумяха много трудно, но не е лесно да се спори с човек, който има успехи, а всяко нещо, което Добенс правеше, бе успешно. Това му спечели уважение и подчинение от страна на хора, които някога бяха твърде пламенни за определената им от Алекс житейска мисия.
Добенс си помисли, че не е нормално две коли да излизат по едно и също време от този път. Извън областта на нормалните вероятности беше и фактът, че и двете трябва да имат федерални регистрационни номера. Следователно трябва да приеме, че по някакъв начин онези от ФБР са узнали, че той е използвал каменоломната за обучение в боравене е оръжие. Питаше се как ли се е разбрало това? Може някой ловец, от онези, селяните, които идват за катерици и птици, да е видял. Или пък от хората, които секат дърва тук. Или пък някое хлапе от съседна ферма. Колко ли е голям този проблем?