Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Беше водил хората си да стрелят там само четири пъти, като най-скорошният бе при идването на ирландците. „Хмм, какво ми говори това? — попита пътя пред колата си той. — Това беше преди четири седмици.“ Всеки път стреляха само сутрин по време на най-натовареното движение. Дори и така далеч от Вашингтон, по пътя имаше много коли и камиони сутрин и през късния следобед, а те създаваха доста шум наоколо. Следователно няма вероятност някой да ги е чул. Окей.
Всеки път, когато стреляха там, Алекс много взискателно беше събирал гилзите и проверяваше дали не са оставили нещо след себе си, дори и фасове, за да не може да се докаже, че са били на това място. Не можеха да избягнат следите от гумите, по една от причините Алекс да избере това място бе, че през почивните дни много хлапета паркираха колите си там — имаше доста следи от гуми.
Спомни си, че хвърлиха автомата там, но кой ли може да е открил това? Водата в каменоломната е дълбока повече от двадесет и пет метра — проверил беше това — и изглеждаше така неприветлива, както оризище е всичката мръсотия, която идваше отвън и се събираше по повърхността. Не беше място за плуване. Изхвърлили бяха само автомата, с който стреляха, но колкото и невероятно да изглеждаше, той трябваше да приеме, че са го намерили. За момента нямаше значение как е станало това. „Е, ще трябва да се отървем и от другите, и то веднага — помисли си Алекс. — Винаги могат да се купят нови.“
„Колко ли могат да научат полицаите?“ — питаше се той. Добре познаваше полицейските процедури. Струваше му се съвсем разумно да познава врага си и Алекс притежаваше няколко текста по методи на следователската работа, а и книгите, които се използваха за обучение на полицаи в различните академии, като труда на Снайдър „Разследвания на убийства“ и „Библия по обезпечаването на закона.“ Той и хората му ги изучаваха така внимателно, както бъдещите полицаи е млади, светнали лица…
На автомата не можеше да има отпечатъци. След престоя във водата кожните мазнини, които образуваха отпечатъците, отдавна са изчезнали. Алекс беше почистил автомата и не трябваше да се тревожи за това.
Фургонът, разбира се, беше изоставен. Първоначално беше краден, а след това променен от един от хората на Алекс и бяха използвали четири различни комплекта регистрационни номера. Номерата отдавна ги нямаше — намираха се под един телефонен и електропроводен стълб в Ан Аръндел Каунти. Ако нещо беше станало в резултат на това, той щеше да знае много по-отдавна. Самият фургон беше напълно почистен, всичко беше избърсано, мръсотията от пътя към каменоломната…това беше повод за размисъл, но фургонът все още не водеше доникъде. Не бяха оставили в него нищо, което да ги свърже с неговата група.
Не е ли говорил някой от хората му, може би някой с болна съвест, заради детето, което почти не загина? Но ако това беше се случило, той щеше да се събуди този следобед е пистолет и полицейска значка пред лицето си. Следователно това не е причината. Вероятно. Ще поговори с хората си за това, ще им напомни, че с никого не могат да споделят за стореното от тях.
Може ли да са видели лицето му? Алекс отново се укори, задето помаха на хеликоптера. Но тогава носеше шапка, слънчеви очила и брада, които сега бяха изчезнали заедно с якето, джинсите и обувките. Все още пазеше работните ръкавици, но те бяха толкова обикновени, че човек можеше да ги купи във всеки магазин. „Ами изхвърли ги и си купи друг чифт, заднико! — помисли си той. — Не забравяй да избереш същия цвят и си пази касовата бележка.“
Отново обмисли всичко. Може би реагира твърде прибързано. Федералните може да разследват нещо съвсем различно, но беше глупаво да поема ненужни рискове. Всяко нещо, използвано в каменоломната, ще бъде изхвърлено. Той ще направи пълен списък на възможните улики и ще елиминира всяка една от тях. Никога вече няма да се връщат там. Полицаите си имаха правила и процедури и той без колебание ги беше копирал, за да лиши опонентите си от предимствата им. Беше си определил собствени правила, след като видя до какви катастрофи се стига, ако нямаш никакви. Радикалните групи, около които се беше навъртал през младежките си години, бяха отмрели поради арогантността и глупостта си, заради подценяването на противника. В основата си те бяха отмрели, защото не бяха достойни за успех. „Победата идва само при онези, които са готови да я осъществят и да я вземат“ — мислеше Алекс. Той дори се въздържаше от поздрави към самия себе си за това, че видя федералните полицаи. Това беше елементарно благоразумие, а не гениалност. Беше избрал този маршрут, за да забелязва подобни неща. Вече беше открил ново обещаващо място за обучение в стрелба.