Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Една от тези промени беше майка й. Бебето сега растеше наистина бързо. Малкото тяло на Кати изглеждаше зле пригодено за този товар. След всеки сутрешен душ тя се гледаше съвсем гола в голямото огледало, окачено от вътрешната страна на вратата на гардероба, и излизаше оттам е гордо и в същото време печално изражение, докато ръцете й проследяваха настъпилите промени през деня.
— Ще стане още по-зле — каза съпругът й, като излезе от душа.
— Благодаря, Джек. Наистина имах нужда да чуя това.
— Виждаш ли краката си? — усмихнат я попита той.
— Не, но ги усещам. — Те се подуваха около глезените.
— Изглеждаш много добре, мила. — Джек застана зад нея и протегна ръце, за да прегърне издутия й корем. Облегна буза на главата й. — Обичам те.
— Лесно ти е да го кажеш. — Тя все още се гледаше в огледалото. Джек видя лицето й, на което имаше лека усмивка. Това не е ли покана? Той вдигна ръце нагоре, за да разбере. — Ох! Боли.
— Извинявай. — Отпусна дланите си дотолкова, че само да бъдат като опора. — Хммм. Не се ли е променило нещо тук?
— Толкова време ли ти трябваше, за да забележиш? — Усмивката й се разшири малко. — Срамота е да трябва да премина през всичките тези неща, за да се променят.
— Чула ли си да се оплаквам някога? Всичко в теб винаги е било като за шест плюс. Предполагам, че бременността те снижава до пет минус. Но само по един предмет — добави той.
— Много дълго сте преподавали, професоре. — Сега показваше зъбите си. Кати се облегна назад и потърка глава в окосмените гърди на съпруга си. По някаква причина обичаше да прави това.
— Красива си — каза той. — Грееш.
— Е, трябва да грея по пътя до работата си. — Джек не отдръпна прегръдката си. — Трябва да се обличам, Джек.
— Колко те обичам, нека преброя… — промълви във влажната й коса той. — Едно…две…три…
— Не сега, развратнико!
— Защо? — Ръцете му се движеха съвсем нежно.
— Защото трябва да оперирам след три часа, а ти трябва да идеш в шпионското градче. — Въпреки това тя не се помръдна. Нямаха чак толкова много моменти, когато можеха да бъдат сами.
— Днес няма да ходя там. Имам семинар в академията. Боя се, че отделът ми е малко сърдит.
Той продължаваше да гледа в огледалото. Очите й бяха затворени. „Майната му на отдела…“
— Господи, колко те обичам!
— Довечера, Джек.
— Обещаваш ли?
— Накара ме да се запаля от идеята. Сега аз… — Тя вдигна ръце, хвана неговите, дръпна ги надолу и ги притисна към изопнатата кожа на корема си.
Той — бебето определено беше той, защото досега го бяха наричали така — беше съвсем буден и се търкаляше и риташе, като буташе тъмната обвивка, която очертаваше неговия свят.
— Леле — отбеляза баща му. Ръцете на Кати се намираха върху неговите, като през няколко секунди ги местеше, за да следва движенията на бебето. — Как го чувстваш?
Главата й се наклони малко назад.
— Приятно е с изключение на случаите, когато се опитвам да заспя или когато ме ритне в пикочния мехур по време на операция.
— Сали толкова…силна ли беше?
— Мисля, че не. — Тя не каза, че това не са неща, които се запомнят по силата. Това беше просто странното усещане, че бебето е живо и здраво, нещо, което никой мъж няма да разбере. Дори и Джек. Кати Райън беше горда жена. Знаеше, че е една от най-добрите очни хирурзи. Знаеше, че е привлекателна, и полагаше големи усилия да остане такава. Дори и сега, когато беше обезформена от бременността, тя знаеше, че изглеждаше добре. Можеше да се досети за това по реакцията на мъжа, която усещаше в кръста си. Но освен това знаеше, че тя прави нещо, което той не би могъл нито да повтори, нито да разбере напълно. „Е — каза си тя, — Джек прави неща, които и аз не разбирам напълно.“
— Трябва да се обличам.
— Добре. — Джек я целуна по врата. Този път не бързаше. Тази целувка трябваше да трае до вечерта. — Стигнах до единадесет.
Тя се обърна.
— Какво дванадесет?
— Броя начините — засмя се Джек.
— Пуяк! — Тя замахна към него със сутиена си. — Само единадесет?
— Рано е. Мозъкът ми още не функционира правилно.
— Познава се, че кръвоснабдяването му е понижено. — Тя си помисли, че е смешно, дето Джек смяташе, че не изглежда добре. Кати харесваше силната му челюст освен в случаите, когато забравяше да я обръсне, харесваше и добрите му, любещи очи. Погледна белезите на рамото му и си спомни ужаса, когато гледаше съпруга си да се навира точно в опасността, а после и гордостта от това, което постигна. Кати знаеше, че Сали за малко не умря в резултат на всичко, но Джек нямаше как да може да предвиди това. Мислеше, че и тя имаше вина, и си обеща Сали никога вече да не си играе със закопчалката на колана. Всеки от тях бе заплатил за обратите в живота си. Сали почти се беше възстановила от своя обрат, както и самата тя. Кати знаеше, че това не беше вярно за съпруга й, който будуваше през цялото време, когато тя спеше.