Мъжки игри

— Виждала ли си скоро Саша? Как са те?

— Нормално. Саня работи, Дашка гледа детето и си мечтае за второ.

Леонид Петрович помълча, сякаш чувстваше, че разговорът се изчерпва, а не знаеше как да го съживи.

— Свърши ли със сандвича? Е, хайде да пийнем, дете. За твое здраве! — Той вдигна чашката.

— И за твое, татко.

Той едва докосна с устни рома и остави чашката. Настя отпи малко, после замижа и гаврътна остатъка наведнъж. Питието й се стори твърде силно, поначало тя обичаше само мартини, не пиеше нищо друго. Но сега изпи чашката си до дъно с надеждата сковаността, която й пречеше да се държи нормално, да изчезне. Леонид Петрович отново се зае с рисуването по етикета.

— Странен навик имаш — не издържа Настя. — Не съм знаела, че рисуваш по етикетите.

— Така ли? — вдигна вежди баща й. — Никога ли не си ме виждала?

— Нито веднъж.

— Странно. Всъщност ти никога не си била особено внимателна.

— Татко…

— Не, не го казах като упрек — засмя се той. — Просто го отбелязвам. Впрочем ти може и да не си ме виждала — в компания не си го позволявам, а сами с тебе не сме пили нито веднъж. Или греша?

— Не грешиш, днес ни е за пръв път.

— Тогава извинявай, вземам си думите обратно. — Отново вдигна чашката до устните си, отпи още мъничко.

— На мен не предлагаш ли? — попита Настя.

— На теб вече ти стига. За да се стоплиш и да се освободиш от треската, е напълно достатъчна една чашка. Не ти ли помогна?

— Помогна ми — призна тя.

— Е, значи стига. Ако искаш, капни малко в чая си — и това дава добър ефект.

Настя наля чая. Ромът наистина й бе подействал, ръцете й се затоплиха и престанаха да треперят.

— Покажи ми как рисуваш по етикетите — помоли тя.

Леонид Петрович побутна бутилката към нея и взе чашата с горещия чай. Настя заразглежда етикета със защрихованите светли места.

— Забавни драсканици. — Тя си наложи да се усмихне и се учуди, че успя без особени усилия. — Само защриховаш ли или рисуваш нещо свое?

— Различно. Ако на етикета има нечий портрет, обикновено трудно се стърпявам, започвам да го загрозявам. Добавям му мустаци, брада, променям му прическата, с една дума — каквото ми хрумне. Понякога се получават доста смешни ситуации.

— Дори смешни ситуации? — недоверчиво попита Настя, която наистина не разбираше какво смешно може да има в това.

— А ти какво си мислеше? Човек невинаги се контролира и понякога се случва да се изложи. Между другото ето ти един пример. Спомняш ли си, че веднъж бях дошъл при твоя началник да взема аналитичните материали? Ти тогава ми се скара, обвини ме в началническа надменност и във всички смъртни грехове.