Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Именно за да обсъдят този въпрос Василий Валерианович искаше да се види спешно със Зеленин. След дълги размисли и пресмятания той задели за срещата с Александър Петрович времето от седемнайсет и трийсет до осемнайсет и петнайсет.
Глава 20.
На другия ден Павел Василиевич Жерехов предаде на Коротков отчета за наблюдението над двата обекта, единият от които бе ходил в банка „Руска тройка“ с повече от странни намеци, а другият всъщност беше човекът, за когото бе намеквал първият.
Наблюдението над първия обект не бе дало нищо интересно, освен че след посещението си в банката той се бе срещнал с втория, но за сметка на това вторият обект бе повел наблюдаващите по твърде любопитна верига. В резултат на това в продължение на едно денонощие бяха установени лицата Александър Петрович Зеленин и Василий Валерианович Галузо. Обектът на наблюдение номер 2 бе влязъл във връзка със Зеленин, след което Зеленин бе пристигнал в едно голямо красиво здание, където бе останал точно четирийсет и осем минути. Той бе излязъл от зданието заедно с някакъв човек, беше се сбогувал с него с ръкостискане и беше си тръгнал с кола.
Наблюдателите, които следяха Зеленин, го бяха проследили до една закрита територия, в която не бяха успели да проникнат. Другата група наблюдатели бяха спрели вниманието си върху мъжа, с когото Зеленин бе излязъл от зданието, и след известно време бе установено и неговото име. Василий Валерианович Галузо беше един от крупните ръководители в правителствения апарат.
— И защо се захванах с всичко това? — тъжно попита Настя, втренчена в донесения от Коротков отчет.
— Как защо? — изненада се Юра. — Нещо не те разбирам. Какви съмнения те мъчат?
— Обикновени. Какво ще правим ние с всичко това? Ясно е, че територията, на която момчетата не са успели да проникнат, е именно прословутият учебен център. Също толкова ясно е, че господин Галузо е активен деятел в държавната програма за борба срещу данъчните нарушения. И по-нататък какво? Ние двамата с тебе — срещу такава огромна сила? Когато давах обещания на Денисов, някак изобщо не помислих за това.
— Не ми харесва настроението ти. И изобщо не ми харесваш. Не те обичам, когато си такава.
— Е, ще прощаваш, вземай каквото ти дават, друго не са ни докарали — кисело се усмихна тя. — Юра, кога ще стана далновидна, как мислиш?
— Асенка, престани! Стегни се малко. И се обади на скъпия си приятел Заточни.
— Защо?
— Защото. Ти свърши своята част от работата, наистина не можеш да направиш нищо повече — нито сама, нито с моя помощ. Резултатите, до които стигнахме, водят вече към места, много по-високи от нашия отдел.
Настя упорито наведе глава и втренчи поглед в пода:
— Няма да му се обадя.
— Започна се! — театрално разпери ръце Юрий. — И защо, ако мога да попитам?
— Юра… Разбирам, глупачка съм, прекалено съм емоционална, това вреди на работата, но не искам да се обаждам на Иван. Струва ми се, че той остана много недоволен от последния ни разговор и аз много му паднах в очите. Срамувам се. — Тя вдигна очи, дълбоко въздъхна, замижа, поседя няколко секунди с притворени клепачи, после погледна Коротков и се усмихна. — Край, Юрик, готова съм. Всичко ми мина. Прав си, безобразно съм се отпуснала. Работата си е работа в края на краищата.
Този път Настя не отиде в дома на генерала. Обади му се по телефона в службата, помоли го да й определи ден и час за среща и Заточни доста сухо и хладно предложи да се срещнат в седем часа на другата сутрин. Настя знаеше, че Иван Алексеевич обича да се разхожда сутрин в Измайловския парк, но само в неделя и никога в делник. Тя неволно зиморничаво присви рамене. Щеше да се наложи да стане в шест, а за нея това беше страшна мъка, тя дори и в седем едва отлепваше клепачи, особено когато навън беше още тъмно. Но нямаше как — сама си го изпроси.
Точно в седем сутринта на следващия ден тя излезе от метрото и веднага видя колата на генерала. Това също беше необичайно. Много пъти бяха се разхождали заедно в парка, но тогава Заточни винаги идваше с метрото и носеше анцуг и леко яке, а днес беше облечен с балтон. Вероятно след разходката не смята да се прибира вкъщи, а ще отиде направо на работа, помисли си Настя.