Аз, вещицата

— Ще я намерим, Матю. — Изабо се опитваше да остане спокойна заради сина си, но вече бяха минали почти десет часа, откакто намериха нахапаната ябълка до засаден със седефчета участък в градината. Оттогава двамата претърсваха околностите, методично обхождаха участъците, които Матю бе очертал на картата.

Въпреки усилията им от Даяна нямаше и следа, не усещаха и миризмата й. Тя просто се бе изпарила във въздуха.

— Сигурно я е отвлякла вещица. — Матю прокара пръсти през косата си. — Казах й, че е в безопасност зад стените на замъка. Не съм и помислял, че вещиците ще се осмелят да влязат тук.

Майка му стисна устни. Фактът, че вещици са отвлекли Даяна, никак не я изненадваше.

Матю раздаваше заповеди като генерал на бойно поле.

— Пак ще излезем. Ще отида с колата до Бриуд. Изабо, мини през Обюсон и Лимузен. Март, ти остани тук, в случай че се върне или някой се обади с новини.

Изабо знаеше, че никой няма да се обади. Ако Даяна имаше достъп до телефон, вече да е позвънила. И макар че любимата стратегия на Матю бе да елиминира препятствията, докато достигне целта, това невинаги бе най-правилният начин за действие.

— Трябва да изчакаме, Матю.

— Да чакаме? — изръмжа той. — Какво?

— Болдуин. Той беше в Лондон, тръгнал е преди час.

— Как можа да му кажеш, Изабо? — Матю знаеше от опит, че по-големият му брат обичаше унищожението. В това най го биваше. През годините се бе занимавал с физическо, психологическо, а напоследък и с финансово унищожение, особено след като разбра, че да унищожиш стандарта на живот на хората е почти толкова вълнуващо, колкото да изравниш някое село със земята.

— Когато видях, че я няма в конюшните и в гората, почувствах, че е настъпил мигът. Болдуин се справя по-успешно от теб, Матю. Той може да намери всичко.

— Да, Болдуин винаги е бил добър в преследването на жертвите. Но сега намирането на съпругата ми е само първата ми задача. След това трябва да се погрижа да не я нападне. — Матю взе ключовете си. — Ти чакай Болдуин. Аз ще изляза сам.

— След като той разбере, че Даяна ти принадлежи, няма да я нарани. Болдуин е главата на семейството. И тъй като това е семеен проблем, той трябва да бъде уведомен.

Думите на Изабо му се сториха странни. Тя знаеше колко е недоверчив към по-големия си брат. Матю сви рамене.

— Те са влезли в дома ти, маман. Това е обида за теб. Щом искаш да намесиш и Болдуин, твоя работа.

— Обадих му се заради Даяна, не заради себе си. Не бива да я оставяме в ръцете на вещиците, Матю, макар самата тя да е вещица.

Матю вдигна нос, бе доловил нова миризма.

— Болдуин — обяви ненужно Изабо и зелените й очи светнаха.