Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Милата Джун е толкова оригинална! Представи си, Соумс, тя смята, че не можем да осъждаме бурите.
— Те се стремят само към независимост — обясни Джун; — и защо да я нямат?
— Защото — отвърна Соумс с малко крива усмивка — са приели нашия суверенитет.
— Суверенитет! — повтори презрително Джун. — А нима ние бихме приели нечий суверенитет?
— Но срещу него получиха финансови улеснения — заяви Соумс. — Договорът си е договор.
— Договорите не винаги са справедливи — избухна Джун, — и щом не са, трябва да се отхвърлят. Бурите са по-слабата страна. Ние можем да си позволим великодушие.
Соумс направи недоволна гримаса.
— Това е чисто и просто сантименталност — каза той.
Леля Естер, за която най-страшното нещо беше да слуша спор, се наведе напред и забеляза решително:
— Какво чудесно време за сезона!
Но Джун не отстъпваше лесно.
— Не зная защо трябва да се присмиваме на сантименталността. Чувствата са най-доброто нещо на тоя свят.
И погледна предизвикателно наоколо си, така че сега трябваше да се намеси пък леля Джули:
— Купувал ли си напоследък нови картини, Соумс?
Несравнимият й усет да говори неуместни неща не се бе изменил. Соумс се изчерви. Да спомене картините, които бе купил наскоро, беше все едно да се предаде в лапите на презрението. Защото всички знаеха предпочитанията на Джун към неукрепналите „гении“ и презрението й към „преуспелите“, щом тя не е спомогнала за техния успех.
— Една-две — промълви той.
Но изражението на Джун се бе променило. Форсайтовската практичност у нея зърна някаква възможност. Защо Соумс да не купи картини от Ерик Кобли — най-новото й „проскубано пиле“? И тя откри веднага нападението: познава ли Соумс творчеството му? Толкова прекрасно нещо! Този човек е утрешна знаменитост.
Да, Соумс познаваше творчеството му. То беше според него „цапаница“, която публиката никога няма да хареса.
Джун пламна.
— Разбира се, че няма; това е последното нещо, което той би могъл да желае. Аз мислех, че си ценител, а не търговец на картини.
— Соумс е, разбира се, ценител — побърза да се обади леля Джули; — има чудесен вкус… и винаги може да каже предварително кое ще има успех.
— О! — ахна Джули и скочи от инкрустирания стол. — Аз ненавиждам подобно мерило за успех. Защо хората да не купуват просто това, което им харесва?
— Искаш да кажеш — обади се Франси, — това, което на теб се харесва.
В настъпилото кратко мълчание Никълъс младши съобщи съвсем тихо, че Вайолет (четвъртото му дете) вземала уроци по пастел, макар да не знаел дали има смисъл.
— И така, довиждане, лельо — сбогува се Джун. — Трябва да вървя.
Целуна лелите си, огледа предизвикателно всички, каза едно общо довиждане и излезе. След нея сякаш лъхна ветрец — като че всички бяха въздъхнали.
Третата сензация настъпи още преди да се е обадил някой.
— Мистър Джеймс Форсайт.
Джеймс влезе, подпирайки се леко на бастуна си; беше с шуба, в която изглеждаше неестествено дебел.
Всички станаха: беше толкова възрастен, а освен това почти две години не беше идвал у Тимоти.
— Горещо е у вас — заяви той.
Соумс му помогна да съблече шубата и просто неволно се възхити от грижовността, с която беше облечен баща му. Джеймс седна — само щръкнали колене и кокали, редингот и дълги бели бакенбарди.
— Какво значи това? — запита той.
При все че въпросът не сочеше нещо определено, всички разбраха, че се отнася за Джун. Той загледа въпросително сина си.
— Реших да видя лично какво става. Какво са отговорили на Крюгер?
Соумс извади вестник и прочете заглавието:
— „Незабавни действия от страна на правителството… Страната е в положение на война!“
— О! — въздъхна Джеймс. — Страхувах се, че ще отстъпят, ще избягат като стария Гладстон. Този път трябва да свършим с ония.
Всички го погледнаха. Джеймс! Вечно неспокоен, нервен, разтревожен! Джеймс, с неизменното „казах ви какво ще стане“! С песимизма, с предпазливите инвестиции. Имаше нещо необичайно в тази решителност на най-стария от живите Форсайт.
— Къде е Тимоти? — запита той. — Би трябвало да се позаинтересува в случая.
Леля Джули каза, че нищо не знае; Тимоти не говорил много на обяд. Леля Естер стана и излезе бавно от стаята, а Франси се обади някак лукаво: