Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Пристъпи до старомоден грамофон, нави го и спусна иглата върху стара плоча от шеллак. След секунда Мат започна да се извива в неконтролирани гърчове.
Грамофонът свиреше „Царицата на нощта“ от Моцарт. И звуковите вълни, изглежда, нахлуваха директно в мозъка му и караха да трепти всяка отделна фибра.
— Великолепна пиеса! — екзалтираше се Смайт, макар че Матю Дракс отдавна вече не можеше да го чува. — И така подходяща за ситуацията, не смятате ли…?
Тримата мъже се приближиха предпазливо и безшумно до крепостта, която се издигаше до небето, мрачна и студена, въпреки че предобедното слънце непрекъснато проблясваше през разкъсващите се дъждовни облаци и температурите в тези географски ширини през април бяха благоприятни.
Госеин огледа високите стени. От тях като че ли се излъчваше неопределена заплаха. Прозорците в тях му напомняха за настървено лаеща паст.
Оставиха портата отляво и тръгнаха по пътя към входа за подземния свят, който им беше описала Рива. Искаха да се притекат на помощ на храбрия чужденец: той, Алмар и Тооно, чиято дъщеря Маддракс беше спасил от лапите на кръвопийците. Искаха, разбира се, да освободят и жителите на селото.
— О, Вудан! — прошепна Тооно, когато дръпнаха настрана трънливия храсталак и Алмар пръв слезе по желязната стълба. Тооно стисна арбалета си. Видимо се страхуваше. Но и Госеин не се чувстваше по-различно. Само полагаше повече усилия да не го показва.
Хвърли един последен поглед назад. На хълма вече не се виждаха стълбовете дим. Рива и другите бяха потеглили на юг, към място, където, ако волята на Вудан беше такава, щяха отново да се видят.
— Къде се намираме? — прошепна Тооно ужасен, когато Алмар и Госеин запалиха факлите си и осветиха шахтата, която се простираше от лявата и от дясната им страна.
— Това е подземният свят — каза повече на самия себе си, изтръпнал, Госеин. — Царството на мрачните създания.
Тооно неволно отстъпи крачка назад и дори Алмар, у когото гореше огънят на младостта, го побиха тръпки.
— По дяволите, Госеин! — упрекна го Тооно. — Куражът ми бездруго не е блестящ. Не го поставяй на допълнително изпитание с такива приказки!
Алмар притисна здраво арбалета към себе си.
— Не забравяйте какво е казал Маддракс за този — както го е нарекъл — охлюв! Дръжте оръжията си винаги готови!
Госеин чувстваше, че трябва да води групата по-нататък, преди още страхът да ги е обзел напълно и да ги накара да се върнат. Опита се да потисне треперенето на гласа си, в което обаче не успя напълно.
— Елате, нека да видим дали ще намерим пътя към крепостта.
Изведнъж Госеин усети леко въздушно течение по бузите си, тогава долови зад себе си тихо, мляскащо хлъзгане. Алмар се обърна с готов за стрелба арбалет.
— Татко! — извика той. — Виж!
Огромно, бяло като мляко тяло със сиви ивици се придвижваше с пълзене към тях. Тооно повърна. На Госеин му настръхнаха косите. Видя гигантска, безформена глава, върху която потрепваха четири, дебели колкото човешка ръка пипала.
Алмар пусна една стрела. Тя изсвистя в шахтата и с тъп плясък се заби в намиращото се на около трийсет крачки чудовище. Около стрелата в шията на звяра се образува виолетово петно, което все повече нарастваше, докато стигна в диаметър колкото човешка ръка. Прозвуча мляскащ шум, но отвратителната твар не се забави, а, напротив, задвижи се с нарастващо темпо към мъжете.
И Тооно изпрати една стрела — със същия ефект.
Госеин посочи коридора, който трябваше да води към вратата, която Мат беше описал.
— Натам! — Продължиха да бягат и Госеин със задоволство установи, че са по-бързи от чудовището. Но то ги следваше, твърдо решено да види сметката на натрапниците.
Госеин намери трите стъпала, които водеха към някаква врата. Беше затворена, но и това го знаеха от разказа на Рива. Докато Тооно наблюдаваше за чудовищния охлюв, другите двама обработваха със секири дървената врата. Бързо отвориха дупка, през която имаше достатъчно място, колкото да се промъкнат. Шмугнаха се в помещението. Тооно ги последва с трескави движения.
— Вече го чувам! — изрече той, останал без дъх. — Идва!
— Тогава бързо!
Преди огромното тяло да се появи пред дупката, напуснаха помещението през втората врата.