Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Северен човек? — каза той, когато видя косата на Мат. Изглеждаше като ударен от гръм.
Мат бързо премисли. Не знаеше какви са северните хора, но предположи, че под това Нулата има предвид мъжете от Севера.
Също и Швейцария се намираше на север. Може би носферът предполагаше, че в негово лице вижда някого от мъжете, които очакваха тук. Това можеше да бъде шансът му да обърне всичко към добро.
— Имам тайна мисия — каза той приглушено. — Ако ще говоря, ще е само пред господаря на крепостта. Пред Якобо!
Носферите при вратата изгрухтяха и изпръхтяха и направиха жестове, които останаха скрити за Мат.
— Якобо си почива — каза Нулата и физиономията му подсказваше, че господарят му в никакъв случай не бива да бъде смущаван. — Аз съм неговият заместник Даман. Ще трябва да се задоволиш с моята компания.
Естествено! На Мат му се отвориха очите. Този тук беше типът, който дискутираше с Якобо и който беше наруган от него. Отношенията между господар и слуга, изглежда, не бяха от най-добрите. Може би Мат щеше да се възползва и от това обстоятелство…
Аруула гледаше втренчено в трепкащите синьочервени пламъци на огъня. Дебелите цепеници пращяха и пукаха и варварката трябваше да внимава да не се загуби в езичетата на пламъка. Ако искаше някога да избяга от тази крепост, трябваше да остане бдителна, винаги готова да използва и най-малката възможност.
Но шансовете й стояха зле. Уплашените и пронизителни гласове на другите жени и момичета отдавна й дадоха ясно да разбере, че всички тях ги заплашваше съдба, която никому не пожелаваше — може би с изключение само на коварните тараци. Пленниците или бяха като парализирани от страх, или полупобъркани. Почти всички очакваха, че ще умрат от ужасна смърт.
През повечето време Аруула мислеше за Маддракс, за мъжа със светлите коси, който беше станал неин спътник. Мъжът, който не искаше в негово лице да вижда някакъв бог и който въпреки това беше повече от всеки друг човек, когото досега бе срещала. Много го обичаше. Дали пак някога щеше да го види?
Аруула седна изправено пред огъня в камината, прибра коленете си, обгърна ги с ръце и наведе глава. Това беше позата, която винаги заемаше, когато се ослушваше.
Концентрира се. Известно време не се случи нищо, търсещият й дух блуждаеше безцелно из крепостта. Докосна духовете на някои носфери, но се отдръпна ужасена от диващината и кръвожадността им. Тогава откри дух, който беше по-различен. Вече се надяваше, че се е натъкнала на Маддракс, но беше принудена да разбере, че до нея достигат мислите на явно болен дух.
Като в завихрена мъгла виждаше облечената в черно фигура на Якобо, който се въргаляше на постелята в разкошно и обзаведено с чужди неща помещение. По челото му бяха избили едри капки пот. Сънищата му предизвикаха главоболието на Аруула. Чувстваше се преследван от огнени очи, които го гледаха втренчено от някакво гнездо на герули. Страхът от лица с демонични черти го разтърсваше до мозъка на костите му. Духът му не желаеше да ги вижда и Аруула напълно го разбираше.
И тя съзря очите на чуждите демони и се стресна от отвращение и ужас. Призрачните фигури се кискаха и се приближаваха към нея, защото сега гледаше от перспективата на Якобо. Той закри лицето си с ръце. От високото му легло фигурите го дърпаха в бездната, но изведнъж в ръката му се озова черна пръчка, която извади от дрехата си. Аруула възприе понятието, без да го разбира: „електрошокова палка“.
Пръчката избълва пращящи синьобели светкавици, които улучиха мрачните създания и ги завихриха във въздуха, докато накрая останаха да лежат, потръпвайки на пода.
Фигурите пълзяха, стенейки наоколо. Якобо сви ръце в юмруци и насочи пръчката към тях, така че те заквичаха като страхливи животни. Това, изглежда, харесваше на Якобо, защото внезапно фигурата му се изпъна. Беше разбрал, че има власт над своите мъчители. Изправи се и зае гордата поза на някакъв бог…
Но видението изведнъж избледня. Гнездото на герулите се разпадна. Якобо се събуди! Аруула бързо се отдръпна от духа му, обсебен от нереален страх. Би могъл да я открие.
Едва се беше освободила и долови нови, отдавна познати вибрации. Маддракс беше тук!
Потърси духа му с трескава радост и накрая откри спътника си в компанията на няколко носфери — което отново бързо помрачи радостта й. Очевидно и той беше затворник! Пред него стоеше забулен мъж с нула на челото и го слушаше. Даман, дясната ръка на Якобо!