Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Смайт беше сатир с мания за значимост. Все пак „беше“. Пречеше на работата по време на опасния полет и накрая скочи с катапултиращата седалка.
И сега тук го срещаше отново: в черно расо, като господар на вампирско войнство. През изминалите два и половина месеца Смайт трябваше да е преживял много и да е постигнал още повече неща. Мат не се съмняваше, че последното се дължи на манията му за значимост.
Матю Дракс винаги бе очаквал с трепет момента, когато ще открие някого от тогавашните си придружители. Сега за втори път беше разочарован.
— Планът ви почти щеше да сработи — каза „Якобо“ Смайт и се изкиска. — Но мен няма да ме метнете толкова лесно като Даман, командир Дракс.
— И аз се радвам да ви видя, докторе — каза Мат с хаплив тон и тайно си измисли няколко ужасни начина за мъчения за Смайт.
Сега разбра и кой беше привел в действие генераторите и мотоциклетите. Без съмнение Смайт беше технически гений. Ала често гениалността и лудостта стояха плътно една до друга. Как другояче можеше да се обясни онова, което Смайт беше създал тук: режим на ужас, който бе отклонил носферите от традиционния им живот и ги бе превърнал в убийци и търговци на роби.
Смайт направи някакъв жест с дясната си ръка. Двама носфери изскочиха, сграбчиха Мат и го тикнаха на един тежък стол, за чиито облегалки го завързаха.
— Каква игра играете, Смайт? — попита Мат приглушено. Какво ще стане, когато приключите? И какво сте направили с Аруула?
— Аруула ли? — прошепна Смайт. — Онази варварка? Ти… я познаваш? — Тогава внезапно се обърна уплашено. Погледът му заискри като на луд. — Скоро ще й бъде оказана велика чест. — Изправи се пред Мат и триумфално подпря ръце на хълбоците си. Отново се разкиска и Мат усети, че космите по ръцете му настръхват. Смайт не само се държеше като побъркан — наистина се беше побъркал! Какво ли е станало след като катапултира от самолета? Трябва да са се случили ужасни неща, които са объркали духа му.
Мат почти чувстваше нещо като състрадание към него. Но само почти. Преди всичко Смайт беше… опасен!
— Какво възнамерявате да правите с Аруула? — Не можеше да попречи на гласа си да потрепери.
— Ще я направя майка — каза Смайт. — Прамайка на една нова раса.
Мат се опита спокойно да срещне погледа му. Разбра, че не помагаше, ако му отвръща със същата монета. По този начин само щеше още повече да настрои учения срещу себе си. Трябваше да потърси начин да му въздейства спокойно и решително. Както обикновено се постъпва с психично болни.
Всъщност винаги беше знаел, че Смайт не е с всичкия си. Още когато го видя за пръв път на един брифинг в главната квартира на НАТО в Брюксел. Професор д-р Смайт тогава настояваше напълно сериозно в американските противоатомни бункери да се настанят само хора с академична степен и коефициент на интелигентност поне сто и четирийсет, заедно с компютри и носители на информация, на които е запаметено знанието на човечеството. И с провизии поне за четири години — за да се запазела цивилизацията. Предложение, което естествено не намери положителен отзвук сред участниците в конференцията.
— Смайт! — каза Мат настойчиво. — Знаете ли какво се е случило със Земята? След сблъсъка с кометата самолетът стана неуправляем. Спомняте ли си?
— Миналото е мъртво — каза Смайт с невротично потръпващо лице. — Но ще настъпи нова ера! Ерата на носферите! Посочи облечените в кожи мъже при вратата. — Местната раса има интересни паралели с вампирите от света на легендите започна да поучава той, — но нямат техните способности. Те са само едни жалки мутанти, чиито червени кръвни телца се разпадат толкова бързо, че страдат от непоносимост към светлината и трябва да пият кръв, за да не загинат. Но не са способни на метаморфоза и тяхното ухапване не предизвиква вампирясване на жертвата!
Вампирясване ли? За Бога — Смайт беше превъртял повече, отколкото Мат си мислеше. Какво, по дяволите, целеше той?
Професор д-р Смайт размахваше ръце пред носа на Мат.