Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Избран съм от съдбата да им помогна да постигнат истинската си сила! — изкрещя той. — Ще им създам прамайка, която ще роди перфектна раса! Раса, която ще може да господства след тази мрачна епоха. Начело с мен като техен крал! Спря пред Мат и го погледна триумфално. — Разработих формула, която може да унищожи проклятието, което блокира истинското предназначение на носферите! От тялото на Аруула ще формирам съда, който чрез съчетанието си с носферите ще произведе истински вампири! Веднага щом пристигнат необходимите есенции.
Матю Дракс изтръпна до мозъка на костите си. Дали Смайт страдаше от остра самозабрава или не — ако се позволеше на този мъж да следва плановете си, беда и смърт очакваха страната. Все едно дали така наречената му формула щеше да функционира или — не.
За момент изглеждаше, като че ли Смайт искаше да се отклони, за да продължи работата си. Като че ли на моменти забравяше за пленника си. Но тогава се осъзнаваше и отново се обръщаше към Матю. Устните му се изкривиха в гримаса.
— От самото начало знаех, че кометата служи на висша цел — изхриптя той. „Кристъфър-Флойд“ ме запрати от миналото в бъдещето, за да възвестя нова епоха в историята на човечеството! И никой няма да ми попречи в това, командир Дракс! Нито вие, нито BBC на САЩ!
Мат преглътна забележката, че вече не съществуват военновъздушни сили на Съединените щати. Дори не знаеше точно дали Смайт наистина душевно е осъзнал какво се е случило със света след сблъсъка с кометата. Нервните му тикове, погледите, които непрекъснато мяташе наоколо, сякаш се страхуваше, че е заобиколен от подли убийци, щурите му приказки, всичко това му подсказваше, че аргументите на логиката нямат достъп до този мъж. Даман беше прав: Якобо беше проклятие за носферите и за останалия свят.
— А сега да се върнем към хората, за които сте разказали на Даман — продължи съвсем неочаквано Смайт в нормален разговорен тон.
— Онези швейцарци ли? — попита Мат.
Смайт кимна.
— Какви са точно плановете им? Как възнамеряват да ни измамят? В капан ли искат да ни вкарат?
Мат се покашля. Рейто и неговите обесници бяха последната сламка, за която можеше да се залови. Не биваше да ги издава. Все някога трябваше да се замислят за неговото изчезване и по коридорите да го последват нагоре.
— Това си го измислих — излъга той набързо, — след като подслушах един разговор между вас и Даман.
— Ах! — изкрещя Смайт. Стана, трескаво направи обиколка на помещението и отново зае предишната си тържествена поза. — Трик, нали? Или пък не е? Когато лъжецът лъже, казва истината, нали? Е, ще видим…
Смайт излая някаква команда на езика на носферите. Двама кръвопийци пристъпиха напред и застанаха зад Мат. Вдигнаха го заедно със стола и го завлякоха в едно съседно помещение, което напомняше лаборатория на алхимик. До стените стояха алуминиеви шкафове с научноизследователски уреди от старото време. Мат видя трансформатори и токоизправители, полупроводникови елементи, медни бобини, съпротивления и транзистори, монтирани върху малки платки. Стойки за кабели, помпи, преносима апаратура и много предмети, за чието предназначение нямаше и представа. В средата имаше някакъв вид стойка за микрофон, на който върху гофриран шлаух беше прикрепен каска от фризьорски сушилен апарат. Смайт ги беше последвал и изръмжа някакво следващо указание. Запалиха факла. На светлината й Мат видя на около метър от пода да се издига съоръжение с отвор два на два метра. Имаше желязна решетка, която можеше да се сваля. Носферите обърнаха стола му към шахтата и го наклониха напред, така че можеше да вижда навътре. У Мат се надигна чувство за гадене, съчетано с леден ужас. Под него се простираше помещение, в което нещо мляскаше и квичеше. Огромна, бледа, воняща твар…
Гигантският охлюв! Или някой друг представител на тази кошмарна кръстоска между охлюв и акула.
Грубо дръпнаха Мат назад. Заедно със стола носферите го замъкнаха до стойката със сушилния капак. Зад гърба на Смайт погледът на Мат попадна върху огромно огледало, което заемаше почти цялата стена и стигаше до пода. Имаше размерите на гаражна врата и беше напукано на много места.
— Е, командир Дракс — каза Смайт с ехидно хихикане, докато си слагаше на главата нещо като измаисторени от космати кожи наушници, — хайде да видим дали ще научим от вас истината, чистата истина и нищо друго освен истината, Бог да ви помага…