Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Тооно осветяваше с факлата и хората минаха опипом през изоставените помещения. Погледите им попадаха на странни неща и причудливи сандъци с матовосиви прозорци. Никой от тях не се чувстваше добре. Макар и да не бяха застрашавани повече от създанията на подземния свят, можеха всеки момент да бъдат открити и нападнати от носферите.
Но мисълта за охлюва, който зад тях сигурно се занимаваше с вратата и се опитваше да я строши, ги подтикваше напред. Минаха през нечистотии и отпадъци и се натъкнаха на планини от стари кокали и черепи.
Накрая намериха стълбище за нагоре, което свършваше в коридор, свързан с други коридори с врати.
Госеин внезапно спря.
— Тихо!
— Какво има? — прошепна Алмар.
— Нищо ли не чуваш?
Внимателно, сякаш подът под тях можеше да поддаде, се промъкнаха покрай гладката стена. Когато стигнаха до следващата врата, Госеин чу някакъв стържещ звук, който го накара да изтръпне.
От съседните коридори изскочиха фигури, които светкавично се събраха около тях и ги заплашиха с оръжията си. За секунди тримата мъже бяха обградени. Спряха до стената и с разтуптяни сърца и треперещи колене гледаха като втрещени странното събрание.
— Кои сте вие? — попита някой.
Госеин въздъхна облекчено. Непознатите говореха на диалекта на суицаните. Значи не бяха съюзници на носферите. Тооно, който, блед като мъртвец, беше притиснат между него и Алмар, отпусна меча си. Алмар погледна отляво надясно, фигурите изглеждаха дрипави и със занемарен вид. Макар че не внушаваха кой знае какво доверие, не бяха и враждебно настроени.
— Търсим своя приятел и неговия придружител — каза Госеин. — Казват се Маддракс и Голан.
— Ето ме!
Напред пристъпи млад мъж, който се представи като Голан. Обърна се към своите хора.
— Ако тези хора са приятели на Маддракс, можем да им се доверим! Сега, след като знаем, че Маддракс наистина е врат на носферите.
Широкоплещест, чорлав мъж с маниери на предводител застана пред Госеин и се представи като Рейто. Госеин научи, че тази дива банда работела съвместно с Маддракс, че той преди часове тръгнал да разузнае крепостта и че Голан, който тайно го проследил, наблюдавал залавянето му. Затова изоставили скривалището си в подземията и под водачеството на Голан се отправили към партера на крепостта.
— Какво е станало с пленниците? — попита Госеин. — Знаете ли къде се намират?
Рейто повдигна рамене.
— Маддракс щеше да ги потърси. — Присви очи. — Какъв е вашият интерес към… пленниците? — В последния момент избягна да спомене за роби.
— Те са наши роднини — каза Госеин. — Дошли сме да ги освободим.
— А, така ли? — рече Рейто. Новината, не го въодушеви много.
— Не бива да губим никакво време — прекъсна беседата им Голан. Рейто и Госеин се съгласиха с него. Освен това сега вече не им оставаше друг избор. Трябваше да проникнат навътре в крепостта. Някъде зад тях чакаше гигантският охлюв, покрай който вероятно вече не биха могли да се промъкнат.
По командата на Рейто тръгнаха нагоре по стълбището и стигнаха до просторен коридор, който свършваше със завеса. Бледата дневна светлина проникваше в коридора през запердените прозорци. Госеин имаше за пръв път възможност да наблюдава по-отблизо въоръжен отряд суицани. Бяха седемнайсет мъже, значи с тях тримата — общо двайсет души. Малка войска, можеше да се каже, която беше в състояние да направи доста нещо.
Но за негова изненада суицаните изведнъж се отдръпнаха с ококорени от страх очи. Едва когато му стана ясно, че се бяха втренчили в нещо, което се намираше зад него, той се обърна.
Гледаше точно в пронизващите очи и кокалестото лице на кръвопиеца, който беше дръпнал завесата. Зад него се бяха събрали десетина негови събратя с мечове в ръка. Погледите им не вещаеха нищо добро.
Госеин отстъпи крачка назад. Беше странно, но внезапно у него изчезна всякакъв страх. Може би тайно беше приключил с живота си и сега от това черпеше сили.
Мечът като че от само себе си изхвръкна от ножницата. Госеин се нахвърли като берсерк напред, вдигна оръжието над главата си и го стовари върху гърдите на първия забулен. Улучи втория така силно в корема, че онзи се блъсна в рамката на вратата и повлече със себе си и трети.
Преди кръвопийците да се окопитят от изненадата си, Рейто се озова до Госеин и завъртя меча си. Облечените в кожи мъже с ръмжене се втурнаха напред. Мечовете им засвяткаха — отрядът на Рейто беше преодолял момента на ужаса.