Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Аз съм Голан — казваше Маддракс в този момент. — Шпионин от планините в Суица.
Макар че Аруула не знаеше защо се представя за някой друг, реакцията на маскирания й подсказа, че новината го изплаши. Маддракс съобщаваше на Даман, че е тук, за да шпионира носферите. Орда от Суица под водачеството на някой си Рейто искала да отвлече робите и да убие господаря на крепостта.
Реакцията на Даман спрямо разкритието беше странна. Вместо да накаже Маддракс, отпрати другите носфери от помещението и внимателно заключи вратата зад тях. Тогава се обърна към Маддракс… и му предложи да мине на негова страна и да му помогне в борбата срещу Якобо. Срещу това Маддракс — респективно Голан — трябваше да му гарантира, че Якобо ще бъде убит.
Маддракс заяви, че е съгласен да даде на Якобо фалшива информация за плановете на Рейто, за да го заблуди.
Даман изглеждаше във висша степен зарадван. Въведе пленника си в една стая с меко легло, в която трябваше да изчака събуждането на Якобо.
Аруула още веднъж се отдръпна и поклати глава, за да прогони вътрешното напрежение, което се беше натрупало в мозъка й. Дългото подслушване я беше изтощило. Щеше да изчака известно време, преди да опита отново.
Не разбираше съвсем точно какво става. Едно нещо обаче беше несъмнено — Маддракс беше тук, за да освободи нея, а може би и другите пленници.
Трябваше да му помогне. Не биваше да седи бездейна. Но как?
По едно време вратата към стаята се отвори със силен трясък и откъсна Матю Дракс от просъницата му, в която беше изпаднал. Трима носфери нахлуха вътре. На заден план съзря Даман, който му направи предупредителна физиономия. „Изтърпи всичко, каквото и да става — помисли си Мат, че прочете в това. — Не мога да попреча.“
Не оказа съпротива, когато го сграбчиха и повлякоха със себе си. А и ползата от това щеше да е малка, ако изключим няколко синини и цицини.
Без да му го е казал някой от кръвопийците, знаеше накъде са го помъкнали — при Якобо, господаря на крепостта. По някакъв странен начин Мат се приближаваше с трепет към срещата. Поне щяха да му отговорят на няколко въпроса. От друга страна, това можеше да му струва и животът…
Тогава стигнаха до целта си. Пред Матю се откри великолепно украсена стая. Тъкани материи покриваха стените, кожи с мек косъм — пода. Между тях имаше всякакви технически уреди, но не можеше да се разбере дали вършеха някаква работа, или служеха само за декорация. В центъра на помещението се извисяваше трон. И на него седеше — съобразно стила, загърнат в черна като нощта наметка с качулка — тарторът на тази кървава крепост. Якобо.
Носферите блъснаха Мат на пода пред господаря си. С вързани ръце не успя правилно да се приземи и се стовари болезнено на рамото си. Когато замъгленият му от сълзи поглед отново се проясни, над него заплашително израсна някаква сянка. Матю вдигна глава. Естествено че беше фигурата с черното расо. Търсеше да види лицето на създанието, но то беше скрито зад дългите гънки на качулката.
Тогава фигурата се отдръпна назад с вик на слисване. Чу се гръмовит смях.
В главата на Мат настъпи объркване. По дяволите, кой беше този човек? Защо язвителният му смях му се струваше толкова познат?
— Даман — проехтя властният глас на човека в расото.
— Господарю?
— Това е за лековерието ти!
Мат чу най-напред изплющяването на шамарите, после пращенето на електрошокова палка. Последва пронизителен писък, който завърши като скимтене.
Бяха му необходими няколко секунди, за да проумее, че Якобо не бе проговорил нито на езика на миланите, нито на онзи на носферите, а на абсолютно чист английски!
В същия момент нещо в главата на Мат щракна и вече знаеше кой е расоносецът. Онова, което узна, предизвика у него шок, който почти го накара да изгуби свяст.
В старото време астрофизикът и лекарят Джейкъб Смайт беше ръководител на астрономическия отдел на американските BBC. Несдържан и сприхав, външно обаче небиещ на очи мъж на около четирийсет години, чиято единствена екстравагантност беше да връзва „на конска опашка“ русата си коса, която в най-горната си част оредяваше.
Сега, когато Смайт дръпна назад черната качулка, Мат видя и очилата му. Иззад тях го гледаха святкащи, зеленикавосини очи. Със Смайт бяха „на нож“, откакто се бяха срещнали за пръв път. Този мъж му беше втори пилот по време на съдбоносния полет в стратосферата, при който наблюдаваха ефекта на междуконтиненталните ракети, когато улучиха „Кристъфър-Флойд“. И не дадоха никакъв резултат.