![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Поне до момента, в който експанзията е достигнала и бреговете на Нова Гвинея, плаванията между островите най-вероятно са били осъществявани чрез канутата със странични поплавъци, каквито още се използват в цяла Индонезия. Тази конструкция представлява огромна крачка напред в сравнение с обикновената еднодръвка, доминираща в традиционните речни и езерни култури по целия свят. Еднодръвката е точно това, което подсказва и името й: издълбан отвътре дънер със заострени краища. Тъй като тя е със заоблено дъно (като дънера, от който е издялана), най-малката промяна в разпределението на тежестта я кара да се накланя в срещуположната посока. Аз например, когато се возя в такива еднодръвки, управлявани от местни гребци по новогвинейските реки, непрекъснато тръпна от ужас, защото имам чувството, че и най-лекото движение от моя страна може да преобърне лодката и тогава не просто ще цамбурна във водата, ами ще се озова (заедно с бинокъла си) в компанията на някой лаком крокодил. Новогвинейците определено се справят по-добре или поне си придават по-самоуверен вид, когато гребат в спокойни езера и реки, но и те не смеят да излязат в открито море дори при най-малкото вълнение. Всичко това подсказва, че тези древни мореплаватели е трябвало да измислят някакъв „стабилизатор“, за да не се преобръщат толкова лесно канутата им, иначе е нямало да осъществят не само експанзията си в Индонезия, но дори и нейния начален етап — колонизацията на Тайван.
А решението е било съвсем просто: да прикачат към двата борда на „члуна“ по един по-къс дънер („поплавък“), успоредно на основния корпус и на няколко стъпки от него. За целта и двата поплавъка са свързани с пръти, които пък са поставени напречно на корпуса. Когато е снабдена с такива джаджи, лодката става много по-устойчива и даже да се наклони рязко на една страна, съответният й поплавък няма да потъне като камък (по силата на т.нар. плаваемост, или способността на някои физически тела да се задържат на повърхността на водата) и по този начин опасността от преобръщане практически се свежда до минимум. Същото това изобретение — кануто с поплавъци — най-вероятно е било и нужният технологически пробив, послужил за сигнал на австронезийската експанзия, като в ролята на стартова линия е влязло южнокитайското крайбрежие.
Нашето предположение, че хората, пренесли преди хилядолетия своята неолитна култура в Тайван, Филипините и Индонезия, са говорели на австронезийски езици, се потвърждава и от две доста странни съвпадения. Първо, и двата типа данни сочат недвусмислено, че първият етап на експанзията от южнокитайското крайбрежие е била колонизацията на Тайван, а следващият — тази на Филипините и Индонезия (от Тайван). Ако тази експанзия е била започнала примерно от тропическа Югоизточна Азия и по-точно Малайския полуостров към най-близкия индонезийски остров, Суматра, после към останалите индонезийски острови и накрая към Филипините и Тайван, тогава най-дълбоките разделения (съответстващи на изтеклото време) в австронезийското семейство днес щяха да се открояват не другаде, а на Малайския полуостров и Суматра, а езиците, говорени в Тайван и Филипините, щяха да са се обособили, и то сравнително отскоро, само в една група. Вместо това най-дълбоки разделения се наблюдават тъкмо на Тайван, а езиците от Малайския полуостров и Суматра попадат в една и съща подкатегория — едно ново разклонение на западното малайско-полинезийско под-подсемейство, което на свой ред сравнително скоро се е обособило от самото малайско-полинезийско подсемейство. Тези детайли, свързани с разрояването на езиците, идеално се съгласуват и с археологическите данни, които ни дават основание да смятаме, че колонизацията на Малайския полуостров е относително скорошно явление, което е следвало, а не е предшествало тази на Тайван, Филипините и Индонезия.