Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Как обаче тези австронезийски „фермери“ от Южен Китай (минали през Тайван) са успели да изместят почти изцяло заварените ловци-събирачи във Филипините и Индонезия, вследствие на което от последните са останали съвсем малко генетични и абсолютно никакви езикови следи? Причините са подобни на тези, поради които европейците са успели да изместят или просто да изтребят австралийските аборигени, а древните южнокитайци са елиминирали коренното население на тропическа Югоизточна Азия. А те са: 1) по-голямата гъстота на населението при земеделските общества, 2) по-съвършените сечива и оръжия, 3) по-добрите мореплавателски умения и… 4) епидемичните заболявания, към които земеделците са били развили поне някаква резистентност, за разлика от ловците-събирачи. По този начин, само че на азиатския материк, същите земеделци-мореплаватели, говорещи на праавстронезийски език, са успели да изместят някои от дотогавашните обитатели на Малайския полуостров, които, както може би се досещате, са били ловци-събирачи. Казвам „същите“, защото те са колонизирали полуострова от юг и от изток, т.е. от Суматра и Борнео, горе-долу тогава, когато и едни други земеделци, говорещи същия праезик, са колонизирали полуострова от север — и по-точно от Тайланд. Още едни праавстронезийци пък са успели да се установят в южните части на Виетнам и Камбоджа, за да станат предци на днешните чами, едно от етническите малцинства в тези страни.
А те не са успели да проникнат по-дълбоко в Югоизточна Азия, тъй като някои австроазиатски и тай-кадайски земеделци вече са ги били изпреварили, измествайки оттам предишните ловци-събирачи, а нашите праавстронезийци не са разполагали с кой знае какви предимства пред тези колонисти. Макар и данните да показват, че австронезийските езици са произлезли от крайбрежните части на Южен Китай, ще припомним, че днес в Китай никой не говори на тях — най-вероятно те са попаднали в списъка на онези стотици езици, които са били елиминирани в хода на синотибетската експанзия. Според учените най-близките езикови семейства до австронезийското са тай-кадай, австроазиатското и мяо-яо, което пък означава, че австронезийските езици може и да не са оцелели в месомелачката на китайските династии, но затова пък някои техни „братовчеди“ са успели да отърват кожата.
Проследихме началните стадии на експанзията, по време на които австронезийците са изминали 2500 мили от южнокитайските брегове, минавайки през Тайван и Филипините, за да стигнат до Западна и Централна Индонезия. В хода на тази експанзия те са заели всички обитаеми части на тези острови, от крайбрежието до вътрешността и от низините до планините. Ако съдим по добре познатите ни археологически следи, сред които свинските кости и неорнаментираната червена керамика, превърнали се в тяхна „запазена марка“, някъде към 1500 г. пр.Хр. австронезийците са стъпили на източноиндонезийския остров Халмахера, отстоящ на по-малко от 200 мили от западния край на онзи голям планински остров, известен днес като Нова Гвинея. И коя е била следващата им стъпка — да нахлуят веднага и там, по същия начин, както вече са нахлували на такива големи планински острови като Целебес, Борнео, Ява и Суматра?
Те обаче не са постъпили така, в което можем и сами да се уверим, ако се вгледаме в лицата на повечето днешни новогвинейци, а и данните от генетичните изследвания го потвърждават. Моят приятел Вивор, а и всички новогвинейски планинци очевидно се отличават от индонезийците, филипинците и южнокитайците със своите смугли кожи, къдрави коси и черти на лицата. Повечето жители на низините от вътрешността на острова и южното крайбрежие също приличат на планинците, с изключение на това, че като цяло са по-високи. Генетиците така и не успяват да открият характерните австронезийски генни маркери в кръвните проби от новогвинейски планинци.