Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Всички тези факти ни навеждат на мисълта, че в някакви не много далечни времена една масивна човешка вълна — съставена от жители на Югоизточна Азия или пък южнокитайци — е заляла Филипините и Индонезия, помитайки по пътя си не само всички предишни обитатели на тези острови (с изключение на негритосите), но и техните езици. И това събитие явно се е случило сравнително скоро, тъй като колонистите не са имали време да развият и някои нови черти като по-тъмната кожа, различните езикови семейства и генетичната специфика. Да, езиците им са доста по-многобройни на фона на осемте основни, говорени в днешен Китай, но не и по-разнообразни. А наличието на толкова много подобни езици във Филипините и Индонезия просто отразява един исторически факт, а именно че тези острови никога не са преживяли същата политическа унификация като китайската.

Ако разгледаме по-внимателно разпределението на езиците в тази част на глобуса, ще се сдобием и с някои ценни указания за маршрута на тази хипотетична „австронезийска експанзия“. Австронезийското семейство включва 959 езика, делящи се на четири групи. Една от тях обаче (малайско-полинезийската) включва 945 от тези общо 959 езика и покрива почти целия географски периметър на това семейство. Тоест на един определен етап, предшестващ осъществената в по-ново време експанзия на европейците (говорещи индоевропейски езици), австронезийците са били и най-широко разпространеното езиково семейство в света. Това на свой ред ни навежда на мисълта, че самата малайско-полинезийска група се е обособила сравнително наскоро и се е озовала доста далеч от австронезийската си прародина, за да породи на местна почва множество езици, повечето от които и сега си приличат не заради нещо друго, а защото тези хора не са разполагали с достатъчно време, за да развият и по-съществени различия. Ако ще търсим местоположението на тази австронезийска родина, не е нужно да оглеждаме под лупа „малайополинезийците“. По-скоро би трябвало да се ориентираме към другите три групи от австронезийското семейство, които впрочем се различават също така значително помежду си, както и подразделенията на малайско-полинезийското.

Съдейки по наличните данни можем да приемем, че и тези три групи са се разсеяли почти по едно и също време, макар и не на толкова обширна територия, колкото малайско-полинезийската. Задоволили са се с това да станат предци на коренните жители на остров Тайван (само на 80 мили от китайския материк). И тези тайвански „аборигени“ са разполагали почти еднолично със своя остров, докато през последното хилядолетие континенталните китайци не са започнали да се заселват масово там. Притокът на континентални китайци се е увеличил след 1945 и особено 1949 г. (когато китайските комунисти побеждават китайските националисти), така че днес „аборигените“ съставляват едва два процента от общото население на Тайван. Тази концентрация на три от общо четирите австронезийски групи в Тайван подсказва, че точно този остров е бил и прародина на австронезийските езици, защото е разполагал и с най-много време (говорим за хилядолетия), за да се стигне до такова езиково разнообразие. Тоест всички австронезийски езици, днес разпространени от Мадагаскар до Великденския остров, са тръгнали така или иначе от Тайван.