Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Австронезийските езици, говорени на архипелага Бисмарк, Соломоновите острови и северното крайбрежие на Нова Гвинея, са свързани — като отделна езикова „под-подгрупа“, наречена океанска — с подгрупата на езиците, говорени на остров Халмахера и в западния край на Нова Гвинея. Въпросното езиково родство потвърждава това, което бихме могли да предположим, ако се вгледаме по-внимателно в картата — че предците на тези, които днес говорят австронезийски езици в Нова Гвинея, са дошли тук именно от Халмахера. Разпределението и днешното състояние на австронезийските и папуаските езици, говорени в Северна Нова Гвинея, свидетелстват за продължителни контакти между нашествениците и коренното население. И двата типа езици в региона — австронезийски и папуаски — взаимно са си влияли, и то осезателно, в лексикално и граматическо отношение, затова понякога е трудно да се определи дали някой от тези езици е всъщност австронезийски, но изпитал силно влияние от папуаския, или обратното. Всеки, който си направи труда да пообиколи северното крайбрежие или най-близките до него острови, ще се натъкне на една и съща картина: в първото село ще се говори някой австронезийски език, във второто — папуаски, в третото — отново австронезийски, без да се регистрира генетичен „дисконтинуитет“ на самите езикови граници.

Всичко това ни навежда на мисълта, че потомците на австронезийските нашественици и тези на първите новогвинейци, живеещи сега по северното крайбрежие и най-близките острови, са търгували и са се женели помежду си, при което са обменяли гени и лексеми в продължение на няколко хилядолетия. В рамките на тези контакти австронезийските лексеми са се предавали доста по-ефективно от съответните гени, вследствие на което днес на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови се говорят само австронезийски езици, независимо че по външен вид и гени тези островитяни са по-близки до папуасите. Затова пък във вътрешността на Нова Гвинея не са успели да проникнат нито австронезийски гени, нито лексеми. Тоест резултатите от австронезийската инвазия в Нова Гвинея доста са се различавали от тези при аналогичните процеси в Борнео, Целебес и останалите по-големи индонезийски острови, където „скутерът“ е заличил по пътя си почти всички генни и езикови следи от предишните им обитатели. За да разберем какво всъщност се е случило в Нова Гвинея, трябва да се обърнем отново към археологията.