Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Сладък стар пръч! Ако намериш нещо посивяло — нямам нищо против. Но аз се грижа за това място още по-внимателно, отколкото за побелялата си коса. Помогни ми да сваля тази рокля.
— Почакай малко. Тази Дългокрака Лил, най-разгонената кучка в цялата Щастлива долина, вечно бърза! Събличай се, ако искаш, но аз трябва да отида да намеря Лъртън и да му кажа да оседлае Добряка и да отиде да вечеря и да преспи при сестрите си Мари и Лайл. После ще се върна да видя какво става с посивелите къдрици. Страхувам се, че ще закъснеем с вечерята.
— Това не ме притеснява, ако и за теб не е проблем, скъпи.
— Това е моята Лил! Скъпа, в долината няма мъж, по-голям от четиринайсет години, който да не е готов да те сграбчи и да огледа тази твоя долина и при най-малък намек от твоя страна. Синовете ти и зетьовете ти не правят изключение.
— Не е вярно! Пак ласкателства!
— Искаш ли да се обзаложим? Все пак няма нужда да си губим времето с дирене на посивели къдрици. Отивам да кажа на малкия ни син да изчезне за цялата нощ, а когато се върна, искам да носиш само рубините и усмивката си. Тъй като вечеря очевидно няма да има, ще хапнем някаква суха храна, ще вземем едно одеяло, ще се качим на покрива… и ще се наслаждаваме на залеза.
— Да, сър! О, скъпи, обичам те! Продължително или много пъти?
— Ще предоставя този избор на Дългокраката Лил.
(Пропуснати са около 39 000 думи.)
… Лазарус внимателно открехна вратата, надникна в спалнята и въпросително погледна дъщеря си Елф, изумително красива жена на средна възраст с леко посивели огненочервени къдрици.
— Влизай, татко — каза жената. — Мама не спи.
Тя стана, взе подноса с вечерята и тръгна към вратата. Лазарус хвърли поглед към подноса и се намръщи, защото съдържанието му си бе почти същото както по-рано вечерта, когато пред очите му го изнесоха от кухнята. Без да каже нищо, той се приближи до леглото и се усмихна на жена си. Дора също му се усмихна. Той се наведе над нея и я целуна, сетне седна на мястото, от което току-що бе станала Елф.
— Как се чувства моята любима?
— Добре, Удроу. Джини… не, Елф. Елф ми донесе вкусна вечеря. Страшно вкусно беше. Само че, преди да започне да ме храни, я помолих да сложи на шията ми рубините… Видя ли ги?
— Разбира се, красавице моя! Кога се е чуло и видяло Дългокраката Лил да вечеря без рубините си?
Дора мълчаливо затвори очи. Лазарус изглеждаше спокоен. Следеше дишането й и броеше пулса й, наблюдавайки пулсиращата вена на врата й.
— Чуваш ли ги, Лазарус? — Очите й отново се отвориха.
— Какво да чувам, прелестна моя?
— Дивите гъски. Трябва да прелитат точно над къщата ни.
— О, да, разбира се.
— Тази година нещо са подранили… — Дора уморено затвори очи. Лазарус чакаше. — Любими? Ще ми изпееш ли песента за Бак?
— Разбира се, прелестна Дора.
Лазарус се изкашля и запя:
Дора отново затвори очи, така че той изпя останалите куплети много тихо. Но когато свърши, тя се усмихна.
— Благодаря ти, скъпи! Това беше прекрасно. Винаги е било прекрасно. Малко съм уморена… Ако поспя, нали ще останеш при мен?
— Винаги ще бъда тук, любима. Поспи.
Дора отново се усмихна и затвори очи. Дишането й ставаше все по-бавно. Накрая спря съвсем.
Лазарус стоя така дълго време, преди да повика Джини и Елф.
Втора интермедия
Още от Дневниците на Лазарус Лонг
Винаги й казвай, че е красива, особено ако не е.
Ако живееш в общество, в което гласуват, прави го и ти. Може да се окаже, че няма кандидати, за които искаш да гласуваш, но винаги ще се намерят такива, против които ще пожелаеш да дадеш гласа си. Ако се съмняваш в нещо — гласувай против него. Това правило рядко ще те подведе.
Ако ситуацията изобщо не ти е ясна, посъветвай се с някой добронамерен глупак (наоколо винаги ще се намери поне един такъв), а после гласувай обратното на съвета му. Това ще ти позволи да бъдеш добър гражданин (ако желанието ти е такова), без да губиш излишно време за наистина разумно обосноваване на решението ти.