История на Втората световна война

Гуадалканал

Кампанията в Гуадалканал е последица от желанието на генерал Макартър и адмирал Нимиц да се възползват от победата при Мидуей за бързо преми-наване от отбранителна към настъпателна стратегия в Тихия океан. Те са под-крепени от шефовете си във Вашингтон генерал Маршал и адмирал Кинг дотолкова, доколкото тази офанзива не пречи на голямата стратегия, по която имат съгласието на Великобритания: „Първо трябва да бъде сразена Гер-мания“. Всички са единодушни, че най-подходящият район за скорошна кон-траофанзива е югозападната част на Тихия океан. Но има разногласия, и те са съвсем естествени, по въпроса, кой да я командва. След като натискът на врага срещу Хавайските острови в централната част на Тихия океан не само е намалял, а и изобщо е ликвидиран, военноморските сили все по-настойчиво изразяват желание да играят първостепенна роля в операция, която да бъде извършена предимно с амфибийни средства. Адмирал Кинг с голямо нежела-ние се съгласява с курса, според който първо трябва да бъде победена Герма-ния и за тази цел главните американски сили да бъдат съсредоточени във Великобритания. Аргументите на британците срещу скорошна атака през Ламанша през 1942 г. принуждават Маршал да се замисли върху идеята да се даде приоритет на Тихия океан и адмирал Кинг с възторг приема тази смяна на възгледите му, независимо че е само временна и има малка вероятност този решителен завой в политиката да бъде подкрепен от президента Рузвелт. Но аргументите в полза на офанзивата в югозападната част на Тихия океан веднага изострят споровете, кой да я ръководи, и в края на юни те стават много разгорещени. Резултатът е компромис, който се съдържа в директивата на Съвета на началник-щабовете от 2 юли и е приет по настояване на Маршал. Офанзивата трябва да бъде реализирана в три етапа, като първият трябва да бъде окупирането на островите Санта Крус и източната част на Соломоновите острови, по-специално Тулаги и Гуадалканал. За целта границата между зоните е променена така, че този район да премине към Нимиц, и потази причина той трябва да ръководи първия етап на операцията. Вторият етап е завземането на останалата част от Соломоновите острови и крайбрежието на Нова Гвинея до полуостров Хуон непосредствено след Лае, а третият е превземането на Рабаул — главната японска база в югозападната част на Тихия океан, и останалата част на Бисмарковия архипелаг. Според новото разпределение на зоните тези два етапа ще се ръководят от генерал Макартър.