Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 187 188 189 190 191 192 193 194 195 ... 227
Перейти на страницу:

Блънт издебна удобен момент и прошепна на ухото на Роли:

— Тази буря връхлетя като източен вятър в Средиземно море.

— Varium et mutabile157 — също шепнешком отвърна Роли.

— Не разбирам нищо от твоя латински — каза Блънт, — но съм благодарен на бога, че Тресилиан не беше в морето по време на стихията. Едва ли щеше да избегне корабокрушението, защото не умее да поставя както трябва платното при придворни бури.

— Да не би да искаш ти да го учиш на ум и разум? — попита Роли.

— Защо, и аз използвах времето си не по-зле от тебе, и аз съм също рицар, какъвто си и ти, дори бях провъзгласен по-рано — отвърна чистосърдечният Блънт.

— Дано даде бог да поумнееш — каза Роли. — А що се отнася до Тресилиан, много бих искал да разбера какво се е случило с него. Тази сутрин ми каза, че бил обвързан с някаква клетва и че още дванайсет часа няма да излезе от стаята си. Страхувам се, че състоянието му няма да се подобри, когато научи за полудяването на тази дама. Сега е пълнолуние и мозъците на хората кипят като мая. Време е обаче, роговете тръбят! Мятай се на седлото, Блънт! Ние, новоизпечените рицари, трябва да заслужим днес своите шпори.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА

О, искреност! Ти, първа добродетел,

не позволявай никому да свърне

от пътя прав, дори и ако пред него

земята се разтвори и от ада

се разнесе смразяващ, смъртен вик!

ДЪГЛАС

Едва след завършването на дългия и сполучлив сутрешен лов и на продължителния обяд след завръщането на кралицата в замъка Лестър можа най-сетне да остане насаме с Варни и да научи от него всички подробности по бягството на графинята, както ги бе разказал Фостър. Изплашен за собствената си кожа, Антъни сам бе побързал да донесе новината в Кенилуърт. Тъй като в своето обяснение Варни грижливо премълча опита да бъде упоена графинята с лекарство, което всъщност я бе тласнало към тази отчаяна стъпка, единственото, което можеше да предположи Лестър, бе, че подбудите й са били ревността и нетърпеливото желание час по-скоро да заеме положението, отговарящо на титлата й, затова бе дълбоко оскърбен от лекомислието, с което жена му бе нарушила строгите му нареждания и му бе навлякла с това гнева на Елизабет.

— Аз дадох на тази дъщеря на нищожен девънширски благородник най-славното име в Англия. Споделих с нея леглото и богатството си. Помолих я само за едно — да потърпи, докато дойде подходящият момент да я представя на света с необходимия блясък и величие. Тази суетна жена обаче очевидно по-скоро е готова да ни погуби и двамата, да ме тласне към хиляди водовъртежи, плитчини и подвижни пясъци, да ме принуди да извърша хиляди постъпки, които ме позорят в собствените ми очи, отколкото да поживее още малко в неизвестността, за която всъщност е родена. Толкова е хубава, скромна, вярна и нежна, а в такава важна работа не й достигна предвидливостта дори на най-последната глупачка! Това направо ме изкарва от кожата.

— Все още е възможно да се поправи всичко — каза Варни, — стига графинята да разбере колко е нужно да приеме ролята, която й налагат обстоятелствата.

— Това е вярно, сър Ричард, друг изход няма. Аз премълчах, когато пред мен я наричаха твоя жена. Тя трябва да носи името ти, докато е в Кенилуърт.

— И още дълго след това — поде мисълта му Варни и веднага продължи: — Ще изтече много време, преди тя да може да носи открито титлата лейди Лестър. Страхувам се дори, че това едва ли ще бъде възможно, докато е жива кралицата. В случая обаче ваша светлост може да прецени нещата по-добре от мен, тъй като само вие знаете какво се е случило между вас и Елизабет.

— Имаш право, Варни — каза Лестър, — тази сутрин аз бях едновременно и безумец, и негодник. Ако Елизабет научи за моя злополучен брак, тя естествено ще реши, че нарочно съм се подигравал с нея, а една жена никога не прощава такова нещо. Днес аз вече я предизвиках веднъж почти открито и се страхувам това да не се повтори.

— Значи, е непримирима в гнева си?

— Тъкмо обратното. Като се вземат пред вид характерът и високото й положение, днес тя беше прекалено снизходителна. На няколко пъти сама ми даваше възможност да залича простъпката си, която тя явно счита за проява на прекалено горещ темперамент.

— Да — каза Варни, — прави са италианците: в любовните раздори оня, който обича повече, винаги е готов да приеме вината върху себе си. Доколкото схващам нещата, милорд, ако успешно се запази тайната на брака ви, вашите отношения с Елизабет ще си останат такива, каквито бяха.

Лестър въздъхна и помълча малко, преди да отговори:

вернуться

157

Изменчива и непостоянна (лат.).

1 ... 187 188 189 190 191 192 193 194 195 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)