Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 227
Перейти на страницу:

Той я прегърна пламенно, наметна се отново с плаща и излезе заедно с Варни. Преди да напусне стаята, Варни се поклони ниско, после погледна изпитателно Еми, сякаш искаше да разбере дали в помирението със съпруга й влиза и неговото опрощение. Графинята го гледаше с неподвижен и невиждащ поглед, като че ли пред нея имаше не човек, а празно пространство.

— Тя сама ме тласка към крайности — промърмори на себе си той. — Един от двамата трябва да загине — или аз, или тя. Все нещо ме задържаше досега от съдбоносната стъпка. Сега обаче всичко е решено — един от нас ще загине.

В това време той с учудване забеляза, че някакво момче, което стражът пъдеше, се приближи до Лестър и му заговори. Варни беше от ония хора, които обръщат внимание на всяка дреболия. Той попита стража какво е искало от него момчето и последният му отговори, че го е молило да предаде някакъв пакет на побърканата лейди, но той му отказал, защото нямал такова право. Задоволил любопитството си, Варни се приближи до своя господар и го чу да казва:

— Добре, момче, пакетът ще бъде предаден.

— Благодаря, благородни мастър слуга — каза момчето и в следващия миг изчезна.

Лестър и Варни с бързи крачки се върнаха в покоите на графа по същия коридор, който ги бе завел в кулата Сейнтлоу.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА

Нали ви казах,

че тя прелюбодейства — казах с кой.

Не стига туй — предателка е тя;

в съюз престъпен с нея е Камило

и знае вече тайни, от които

би трябвало да се срамува тя.

„ЗИМНА ПРИКАЗКА“

Щом влязоха в кабинета на графа, Лестър извади джобния си бележник и започна да пише, като ту се обръщаше към Варни, ту мърмореше под носа си: „Мнозина са свързани здраво с мен — особено по-богатите, които заемат и по-високи служби. Убеден съм също, че мнозина други — като си спомнят добрините, които съм им правил, и си помислят за опасностите, на които сами могат да се изложат в бъдеще — ще ме подкрепят. И тъй, да видим: Ноулс ми е предан, а следователно и островите Гърнзи и Джързи: Хореи командува войските на остров Уайт; моят зет Хънтингдън и Пембрук държат в ръцете си положението в Уейлс, а Бедфорд ще ми помогне да увлека след себе си пуританите, които имат влияние във всички графства; брат ми Уорик е почти равен с мен по богатство, независимост и брой на привържениците; сър Оуен Хоптън ми е верен, а в ръцете му е лондонският Тауър и държавната хазна, която се пази там. Дядо ми и баща ми никога не биха загубили главите си, ако се бяха подготвили така.“

— Но защо изглеждаш така тъжен, Варни? Повярвай ми, че бурята няма да събори никога дърво с такива дълбоки корени.

— Уви, милорд! — въздъхна Варни с великолепно изиграно вълнение, след което върху лицето му отново се появи унилият израз, направил вече впечатление на Лестър.

— Уви ли? — учуди се Лестър. — Но защо „уви“, сър Ричард? И това ли е всичко, което може да каже един новоизпечен рицар в очакване на предстоящата благородна битка? А може би твоето „уви“ показва, че искаш да се измъкнеш от сражението? В такъв случай можеш да напуснеш замъка или да се присъединиш към враговете ми — както намериш за добре.

— Не, милорд — отвърна неговият довереник. — Варни ще се бие и ще умре за вас. Простете ми, че от обич към вас виждам всички огромни и непреодолими трудности, които ви заобикалят, далеч по-ясно, отколкото ви позволява да ги видите вашето благородно сърце. Вие наистина сте силен и могъщ, милорд, но — моля ви да не се обиждате — вашата сила и могъщество са само отражение на светлината, която излъчва благосклонността на кралицата. Докато сте любимец на Елизабет, вие — като изключим само титлата — с нищо не се различавате от истинския суверен. Щом обаче тя ви лиши от милостите, с които ви обсипва, вие ще увехнете по-бързо от тиквата на Пророка. Опълчите ли се срещу Елизабет, не само цялата страна, но и това графство ще се отдръпне от вас. Нещо повече, убеден съм, че дори в този замък, сред вашите привърженици, роднини и слуги, вие ще бъдете затворник, при това затворник, осъден на смърт, стига тя да каже само една дума. Спомнете си, милорд, за Норфък, за могъщия Нортъмбърланд, за блестящия Уестморланд, спомнете си за всички, които са вдигали глава срещу тази мъдра господарка. Те са или убити, или затворени в тъмница, или прокудени в изгнание. За разлика от някои други тронът на Елизабет не може да бъде съборен дори с общите усилия на най-могъщите благородници, защото той се крепи на любовта и предаността на народа. Ако искахте, вие бихте могли да го споделите с Елизабет, но нито вашата, нито която и да е друга сила — собствена или чуждестранна — не е в състояние да го събори или поне да го разклати.

1 ... 191 192 193 194 195 196 197 198 199 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)