Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
Криптоаналитикът направи драматична пауза.
— Какъв? — поиска да узнае американецът.
— Великият вселенски компютър ще трябва да установи пълен контрол върху начина, по който ще протече Големият срив. Ще контролира всичко по формула, която ще му позволи да пресъздаде Вселената след Големия срив, така че всичко да се появи от небитието за нов живот. Всичко, включително той самият.
— Да пресъздаде всичко?
— Да. Великият вселенски компютър ще изчезне при Големия срив, но междувременно ще е стигнал до формулата, която ще доведе до раждането на новата вселена. Тази формула ще включва съвършено разпределение на енергията и такава прецизна настройка, че да може да се извърши определена еволюция, управлявана от детерминистични закони и константи с определени стойности, което ще позволи повторната поява на материята в новата вселена, а впоследствие и на живота, и на интелекта, в съгласие с Антропния принцип.
— И каква формула е тази?
Томаш сви рамене.
— Не знаем, то е нещо толкова сложно, че само един суперинтелект би могъл да го измисли. Но формулата ще я има и нейният замисъл е вписан метафорично в Библията.
— Да бъде светлина! — прошепна Грег с блеснали очи.
— Абсолютно вярно. — Томаш се усмихна. — Да бъде светлина! — Наведе глава. — Божията формула.
— Момент — прекъсна го американецът. — Вие всъщност твърдите, че Бог е компютър?
— Целият интелект е компютризиран — отвърна снизходително криптоаналитикът. — Научих това от физиците и математиците. — Почука с пръст по челото. — Мозъкът е вид компютър. Човешките същества например са нещо като биологични компютри. Една мравка е прост биологичен компютър, ние сме по-сложни. Само това.
— Това определение ми се струва малко пресилено…
Томаш сви рамене.
— Щом това ви притеснява, няма да го наричаме Велик вселенски компютър. Нека го наречем… съзидателен интелект, велик архитект, висша сила, както искате. Името няма значение. Важно е, че този интелект е в основата на всичко.
— Разбирам.
— Айнщайн стигнал до извода, че Вселената съществува, за да създаде интелект, който ще сътвори следващата вселена. Това е софтуерът на Вселената, endgame на съществуването. «Да бъде светлина!» е библейската метафора за съзидателната формула на Вселената, формулата, която Великият вселенски компютър ще възвести, когато настъпи Големият срив, формулата, която ще предизвика Големия взрив и всичко ще се роди отново. Всичко, включително и Бог. Крайната цел на Вселената е да възсъздаде Бог, а ние сме само инструменти в този процес.
Американецът се взираше ту в Томаш, ту в Ариана. Погледна към изписания лист, който криптоаналитикът стискаше здраво, и най-сетне разбра последната тайна на Айнщайн — откритието, че Бог съществува, че Вселената си има цел, а човечеството — отредена съдба.
— Това е… това е невероятно.
Томаш не отговори. Отвори вратата на колата и надникна на улицата. Вече не валеше. Хладен ветрец погали лицето му, нежен и чист, ухаещ на свежест. Малки кристалнобистри локви светеха по асфалта и в тях като в огледало се оглеждаше наситената синева. Утрото сияеше синьо, спокойно и меланхолично и дишаше в ритъма на капещата от листата вода, която ромолеше по влажната пръст с мелодични пръски. Слънчевата светлина се изливаше над света, меко филтрирана през бягащите облаци. Историкът излезе навън, подаде ръка на Ариана и ѝ помогна да слезе. Мъжете от охраната, които се бяха подслонили под един клонест дъб, се приближиха и въпросително погледнаха към Грег в очакване на инструкции. Аташето кимна, че всичко е наред, и мъжете се отпуснаха.
Преди да си тръгне, Томаш се обърна към вратата на лимузината и застана за последен път лице в лице с Грег.
— Странно как от толкова време човечеството интуитивно е усещало тайната вселенска истина — изрече. — Забелязали ли сте го?
— Какво искате да кажете?
— В един от последните ни разговори баща ми спомена за индуисткото вярване, че всичко в света е циклично. Вселената се ражда, живее, умира, влиза в период на небитие и отново се ражда, в един безкраен цикъл, в едно безкрайно завръщане, наречено нощта и денят на Брахман. Индуисткият мит за сътворението на света представя процеса, в който Бог се превръща в свят, който на свой ред се превръща в Бог.
— Изумително.
Томаш се усмихна.
— Нали? — Вдъхна дълбоко. — Цитира ми също даоистки стихове от Лао Дзъ, които съдържат тайната на Вселената. Искате ли да ги чуете?
— Да.
Внезапен порив на вятъра раздвижи короната на дъба, силен и суров, той изтръгна листа и ги запокити върху черните гърбове на мъжете, наобиколили мократа лимузина. Сякаш небесата стенеха и виеха зловещо, готвейки се да нарушат благото омиротворение, настъпило след дъжда, сякаш заплашваха да залеят всичко с унищожителен потоп, сякаш ревяха за мъст заради това, че бяха изтръгнали най-съкровената им тайна.