Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— I see.105
— Съвсем случайно ми спомена за него, но това се оказа ключът към мистерията.
— Съвсем случайно? — попита Грег. — Нима съществува подобно нещо?
Томаш се усмихна.
— Имате право, случайности няма. Било е предопределено.
Американецът отпи глътка уиски.
— Okay, nice story106 — възкликна той. — И сега?
— Сега ще дешифрираме посланието.
— Great!107
Томаш посочи към думата, изписана най-отгоре на листчето с ключа.
— Виждате ли това име?
— Алберти?
— Да.
— Какво му е на името?
— Това е едно великолепно хрумване. Айнщайн се е пошегувал със собственото си име, Алберт. Всеки би си помислил, че това е италианският вариант на името му, но един криптоаналитик веднага ще разбере, че тук се крие нещо друго.
— Нима? И какво е то?
— Леон Батиста Алберти е флорентински енциклопедист от XV век. Ярка фигура от Италианския ренесанс, нещо като Леонардо да Винчи, но в по-малък мащаб. Философ, композитор, поет, архитект и художник, автор на първия математически анализ на перспективата, както и на труд, представете си, върху домашната муха. — Усмихна се. — Той замисля фонтана «Ди Треви» в Рим.
Грег поклати глава и сви устни.
— Не съм чувал за него.
— Няма значение — каза криптоаналитикът, махвайки вяло. — Един ден, докато Алберти се разхождал из градините на Ватикана, срещнал един свой приятел, който бил на служба при папата. В приятелски разговор засегнали някои интересни аспекти на криптографията и Алберти се въодушевил да пише по въпроса. Изпълнен с ентусиазъм, Алберти предложил нов вид шифър. Идеята му била да се използват две шифрови азбуки, като всеки символ се заменя с буква ту от едната, ту от другата азбука.
— Не разбирам.
Томаш разгъна листа с ключа и посочи редовете с азбуките.
— Лесно е — каза той. — На първия ред се намира обикновената азбука, нали? Двата реда отдолу са двете шифрови азбуки. Представете си, че искам да напиша аасс. Буквата от първата азбука на шифъра, която отговаря на a, tf а нас е b, нали? От втората азбука на шифъра това са съответно буквите g и x. И така, посланието aacc, след като го шифроваме по тази система, става gbx, виждате ли? Като редуваме оригиналния текст между двете азбуки, избягваме повторението на букви, което затруднява разбиването на шифъра.
— О, разбрах.
— Онова, което Айнщайн ни е дал, е информацията, че е използвал шифър на Алберти, както и верните буквени поредици от шифровите азбуки.
Грег посочи към втория ред на шифрованото послание.
— Ако използваме този метод, ще научим ли какво послание се крие в това lya ovqo?
— Да, по принцип, да.
— Какво чакаме тогава? Let's do it, pal!108
Томаш взе писалката и сравни всяка буква от шифровите азбуки.
— Ами добре, нека да видим какво означава това lya ovqo. — Въздъхна. — Това y според първата шифрова азбука отговаря на i, а a по втората азбука отговаря на l. — Надраска набързо буквите. — Хмм… o става r и v става s. Имаме едно q, което отговаря на v, и o, което е b. Фразата изникна на хартията.
— Не разбирам — каза Грег, свъсвайки вежди. — Il rsvb? Но какво е това?
— Оригиналното послание, шифровано от Айнщайн — поясни Томаш.
Американецът повдигна очи и го изгледа въпросително.
— Но това не означава нищо…
— Не, нищо.
— В такъв случай?
— В такъв случай ще трябва да продължим с дешифрирането, не мислите ли?
— Но нали го дешифрирахме?
— Очевидно не сме — възкликна Томаш. — Както отбелязахте, il rsvb нищо не означава. Което ще рече, че сме направили само първата крачка в дешифрирането.
— Значи има и още?
— Разбира се, че има. — Посочи последната дума, изписана под редовете с азбуките. — Виждате ли това име?
— Да. И какво?
— Можете ли да го прочетете?
Грег се наведе над хартията.
— Ат… атбарт?
— Атбаш.
— Атбаш — повтори американецът. — Какво е това?
— Атбаш е традиционна форма за староеврейско шифрово заместване, използвана в Стария завет. Идеята се състои в следното: буквата, която се намира примерно на трета позиция от началото на азбуката, се замества с буква, стояща на трета позиция от края на азбуката. Така c става x, нали? Третата буква от нормалния азбучен ред е заместена с третата от края и така нататък.
105
Разбирам (англ.). — Б.пр.
106
Добре, хубава история (англ.). — Б.пр.
107
Чудесно! (англ.). — Б.пр.
108
Да го направим, приятелю! (англ.). — Б.пр.