Божията формула

— Не разбирам.

Томаш разгъна листа с ключа и посочи редовете с азбуките.

— Лесно е — каза той. — На първия ред се намира обикновената азбука, нали? Двата реда отдолу са двете шифрови азбуки. Представете си, че искам да напиша аасс. Буквата от първата азбука на шифъра, която отговаря на a, tf а нас е b, нали? От втората азбука на шифъра това са съответно буквите g и x. И така, посланието aacc, след като го шифроваме по тази система, става gbx, виждате ли? Като редуваме оригиналния текст между двете азбуки, избягваме повторението на букви, което затруднява разбиването на шифъра.

— О, разбрах.

— Онова, което Айнщайн ни е дал, е информацията, че е използвал шифър на Алберти, както и верните буквени поредици от шифровите азбуки.

Грег посочи към втория ред на шифрованото послание.

— Ако използваме този метод, ще научим ли какво послание се крие в това lya ovqo?

— Да, по принцип, да.

— Какво чакаме тогава? Let's do it, pal!108

Томаш взе писалката и сравни всяка буква от шифровите азбуки.

— Ами добре, нека да видим какво означава това lya ovqo. — Въздъхна. — Това y според първата шифрова азбука отговаря на i, а a по втората азбука отговаря на l. — Надраска набързо буквите. — Хмм… o става r и v става s. Имаме едно q, което отговаря на v, и o, което е b. Фразата изникна на хартията.

— Не разбирам — каза Грег, свъсвайки вежди. — Il rsvb? Но какво е това?

— Оригиналното послание, шифровано от Айнщайн — поясни Томаш.

Американецът повдигна очи и го изгледа въпросително.

— Но това не означава нищо…

— Не, нищо.

— В такъв случай?

— В такъв случай ще трябва да продължим с дешифрирането, не мислите ли?

— Но нали го дешифрирахме?

— Очевидно не сме — възкликна Томаш. — Както отбелязахте, il rsvb нищо не означава. Което ще рече, че сме направили само първата крачка в дешифрирането.

— Значи има и още?

— Разбира се, че има. — Посочи последната дума, изписана под редовете с азбуките. — Виждате ли това име?

— Да. И какво?

— Можете ли да го прочетете?

Грег се наведе над хартията.

— Ат… атбарт?

— Атбаш.

— Атбаш — повтори американецът. — Какво е това?

— Атбаш е традиционна форма за староеврейско шифрово заместване, използвана в Стария завет. Идеята се състои в следното: буквата, която се намира примерно на трета позиция от началото на азбуката, се замества с буква, стояща на трета позиция от края на азбуката. Така c става x, нали? Третата буква от нормалния азбучен ред е заместена с третата от края и така нататък.