Божията формула

— Да.

— Въпросът, който стои сега пред нас, е да определим кое е онова нещо, което е заставило светлината да бъде.

— Говорите за Бог…

— Наречете го Бог, ако искате, името няма значение. Важно е следното: Вселената е започнала с Големия взрив и ще свърши или с Топлинна смърт, или с Големия срив. Айнщайн е предполагал, че ще е Големият срив.

— Което е Големият взрив наопаки.

— Точно така — потвърди Томаш. Приведе се напред, тръпнещ от възбуда. — А сега обърнете внимание на следното. Антропният принцип, свързан с откритието, че всичко е предопределено още от началото на времената, показва, че в сътворението на човечеството е вложен определен замисъл. Въпросът е какъв е този замисъл. Защо е създадено човечеството? Каква е съдбата му? Защо, по дяволите, сме тук? Каква е причината да ни има?

— Неразгадаеми мистерии…

— Може би не са чак толкова неразгадаеми.

— Какво искате да кажете? Има ли отговор на тези въпроси?

— Разбира се, че има. — Размаха изписания лист с фразата Yehi or!, открояваща се ясно на хартията. — Отговорът е тук, в Божията формула. Да бъде светлина! Айнщайн е стигнал до заключението, че човечеството не е вселенски endgame, а средство за неговото постигане.

— Инструмент ли? Не разбирам.

— Вижте историята на Вселената. Енергията поражда материя, материята поражда живот, животът поражда интелект. — Пауза. — А интелектът? Какво ще породи той?

— Нямам ни най-малка представа.

— Като идентифицира израза Да бъде светлина! с Божията формула, Айнщайн става първият, който дава отговор на този въпрос.

— Така ли? И какво е заключил той?

— Бог.

— Моля?

— Интелектът поражда Бог.

Грег сключи вежди и поклати глава.

— Не знам дали следя правилно мисълта ви…

— Много просто — прошепна Томаш. — Човечеството е било създадено, за да развие интелект, който ще бъде на още по-високо ниво от биологичния. Изкуственият интелект. Компютрите. След стотици години компютрите ще станат по-умни от човека, а след милиони години ще могат да избегнат космическите катаклизми, водещи до гибелта на биологичния живот. Животът на въглеродна основа няма да оцелее след милиони години, когато космическите условия вече ще са други, но живите същества, изградени на основата на други атоми, ще могат. Това са компютрите. Те ще се пръснат из четирите краища на Вселената и работещи в мрежа, след милиони години, ще се превърнат в едно цяло, вездесъщо и всезнаещо. Ще се роди Великият вселенски компютър. Проблемът е, че оцеляването му ще бъде поставено под заплаха от Големия срив, нали? Тогава Великият вселенски компютър ще се окаже пред дилемата как да избегне края на Вселената. Отговорът е ужасен. — Направи пауза. — Няма оцеляване, краят е неумолимо жесток.

— Значи всичко свършва.

Томаш се усмихна хитро.

— Не съвсем. Има начин, по който Великият вселенски компютър може да си гарантира завръщането.