Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)

Забулените мрачно изръмжаха и размениха бързи погледи. Тогава една от жените нададе пронизителен писък, от който Мат разбра, че това е сигналът за нападение. Трите фигури се нахвърлиха върху него с блеснали остриета, а Мат вдигна меча си, за да се отбранява.

Изскачаха искри, когато издрънчаваше стомана върху стомана. Мат още след няколко секунди изпадна в голяма беда. Нямаше никакъв опит с този вид оръжия. Въпреки това искаше по възможност да продаде скъпо живота си. И беше изумен, когато една от носферите му направи предложение.

— Откажи се! — изграчи тя на някаква ужасяващо изкривена версия на езика на миланите. — Предай се, тогава Якобо ще реши какво да прави с теб!

Мат отстъпи още крачка назад и в отговор й нанесе удар по дясната ръка, така че оръжието й с дрънчене се стовари на пода. Светкавично постави крака си върху острието му и го тласна зад себе си. Същевременно отрази един удар на втората жена. Острието издрънка по протежение на меча й, улучи главата й и разцепи кожената маска. Мат видя лицето й. Беше като мъртвешки череп, покрит със суха, напукана кожа.

За части от секундата Мат остана като парализиран от видяното. Жената изкрещя и се обърна уплашено с присвит крак. Преди Мат да успее да реагира, един ритник го улучи в корема. Той залитна назад и удари тила си в стената. Незабавно две остриета се озоваха до гърлото му и го обрекоха на неподвижност.

На Мат му се стори, че сърцето му спира да бие, когато една ръка се опря на рамото му. Костеливи пръсти болезнено се впиха в месото му. Бяха студени като лед. Очите на забулените, изглежда, излъчваха аленочервен блясък.

Двама други носфери нахълтаха в коридора с обнажени мечове. Сграбчиха Мат, стовариха го на пода и завързаха ръцете му на гърба. После го повлякоха по стълбището нагоре и го хвърлиха върху изтъркан килим в някакво голямо, осветено от огъня на камината помещение.

Мат стискаше зъби. Беше провалил работата! Сега край на всичко. Аруула щеше да свърши в робство. Носферите щяха да се нагостят с кръвта му. И ако с това върволицата от нещастия не свършеше, в полунощ отново щеше да възкръсва от мъртвите, щеше да изпитва ненаситна жажда за кръв и щеше да се страхува от кръстове, чесън и дървени колове.

Да не би нещо да липсваше? Ах да: сребърните куршуми.

— Кой си ти? — изкрещя един забулен, който танцуваше около него като дервиш.

Мат с голямо усилие повдигна глава. Маската на питащия носеше числото нула. А гласът му се стори познат на Мат някъде го беше чувал. Но не това беше, което в крайна сметка привлече вниманието на Мат.

На колана му висеше мечът на Аруула! Матю би го различил между десетки други. Вероятно този тип знаеше какво е станало с нея!

Другите носфери се бяха наредили до стената и внимателно слушаха разпита. Номер нула вдигна Мат и смъкна маската от лицето му.