Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Какво правиш?
— Спасявам ти живота — извика баща му. — Не се ли радваш?
Квинт погледна през рамо. Не видя нито един жив римски кавалерист, само гъмжило вражески ездачи и коне без конници. За щастие галите, които се бяха насочили към него, вече се бяха отказали от преследването и подобно на сънародниците си бяха скочили от конете да събират трофеи. Заля го облекчение. Въпреки решението си да не отстъпва той се радваше, че е жив. За разлика от горките Калатин, Цинций и останалите му другари, които вероятно бяха мъртви. Срамът бързо се смеси с това чувство. Той изтръгна повода от баща си и се съсредоточи върху препускането. От двете им страни десетки други кавалеристи също се спасяваха с бягство.
Всички препускаха към Требия.
Недалеч двете пехоти се бяха вкопчили в ожесточена борба, изходът от която беше абсолютно неясен. По краищата на бойното поле Квинт виждаше силуетите на вражеските слонове, които тъпчеха съюзническите пехотинци. Около огромните животни имаше конници и Квинт предположи, че това са нумидийците. Въпрос на време беше римските флангове да се огънат. Тогава войниците на Ханибал щяха да ги обкръжат и да ги нападнат в гръб. И това ставаше още преди останалата картагенска конница да се е включила отново в сражението. Квинт примигна, за да махне сълзите от безсилие и ярост. Как беше възможно да се случи това? Само преди два часа бяха преследвали врага, който отстъпваше безпорядъчно през Требия.
Дрезгави викове го изтръгнаха от мислите му. Квинт с ужас установи, че галите зад тях са подновили преследването. Прибрали трофеите си, диваците жадуваха за още кръв. Стомахът му се сви. В сегашното си състояние най-близките конници не можеха да се обърнат и да се бият. Запита се дали положението е същото и на другия фланг, където се намираха съюзническите конници. Дали и те бяха разбити и бягаха?
Фабриций също беше видял преследвачите.
— Натам. — И за изненада на Квинт посочи на север. После забеляза въпросителния поглед на сина си. — При брода ще има прекалено много хора. Ще е истинска кланица.
Квинт си спомни колко тесен е бродът и потрепери.
— Накъде тогава?
— Към Плаценция — отвърна баща му. — Няма смисъл да се връщаме в лагера. Ханибал може да го превземе с лекота. Нуждаем се от защитата на каменни стени.
Квинт кимна нещастно.
Като направиха всичко възможно да съберат повече спасяващи се кавалеристи, те обърнаха конете към Плаценция, където можеха да намерят убежище.
Ханон си помисли, че е иронично, че е жив благодарение на ефективността на римляните. А не защото той и хората му бяха излезли победители. Никак даже. Разположението на либийците до галите означаваше, че мнозина от тях бяха сполетени от същата участ. Когато галите най-сетне бяха премазани от масата тежковъоръжени легионери, някои от фалангите също бяха повлечени. Копиеносците бяха избити до последния човек. Единствено благодарение на слепия късмет отрядите на Малх и Ханон останаха незасегнати. Очукани и окървавени, те продължиха да се сражават, въпреки че бяха изблъскани настрани от масивния блок римски войници.
По някакъв начин Ханон съумяваше да използва естествените прекъсвания в боя, за да си върне контрола над фалангата. Нареди на копиеносците отзад да предадат щитовете си на онези в предните редици. Същото стана и с копията, което позволи на отряда му да си върне първоначалния вид — поне отпред. Малх беше направил същото. С възстановени стени от щитове двете фаланги станаха много по-труден за преодоляване противник. Без пилумите си римляните трябваше да разчитат на гладиусите, а те бяха много по-къси от либийските копия. На изправените срещу отряда на Ханон легионери не им отне много време да осъзнаят това. Щом видяха, че хастатите и принципите от дясната им страна напредват с лекота през остатъците от галите, те предпочетоха да последват другарите си.
Изтощените войници на Ханон наблюдаваха сцената с потрес и облекчение.
А после най-неочаквано римляните изчезнаха. Колкото и да беше странно, не се обърнаха да атакуват картагенската линия в гръб. Ханон направо не можеше да повярва. Тук-там имаше отделни групи легионери, които бяха откъснати от другарите си и продължаваха да се бият, но огромното мнозинство от вражеските пехотинци беше минало през центъра на Ханибал. Те обаче не проявиха интерес към нищо друго, а продължиха на север. Лично Ханон нямаше нищо против. Хората му не бяха в състояние да предприемат преследване, което би дало някакъв резултат. Нито пък войниците на баща му. Тръбачите до Ханибал не изсвириха никаква заповед, което показваше, че генералът е на същото мнение. Подредил пехотинците си в една линия, той не разполагаше с резерви, които да изпрати в преследване на отстъпващите легионери.