История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Първата реакция на генерал Ямамото на новината за нещастието, сполетяло самолетоносачите му, е да вкара в боя линейните си кораби, като съще-временно върне двата си леки самолетоносача от Алеутските острови. Той все още се надява да води морска битка както едно време, за да възстанови перспективите. Но след новината за загубата на „Хирю“ и мрачните доклади на адмирал Нагумо променя решението си и на 5 юни рано сутринта решава да прекрати нападението срещу Мидуей. Той все още се надява да вкара аме-риканците в капан, като се изтегли на запад, но намеренията му се провалят от проявената едновременно дързост и предпазливост от адмирал Реймънд А. Спруънс, който командва двата американски самолетоносача „Ентърпрайз“ и „Хорнет“ в тази решителна битка.
Междувременно японското нападение срещу Алеутските острови в север-ната част на Тихия океан е извършено според плана рано сутринта на 3 юни, когато от определените за операцията 2 леки самолетоносача срещу Дъч Харбър излитат 23 бомбардировача, ескортирани от 12 изтребителя. Това е малка сила за нанасяне на сериозни щети, освен ако няма голям късмет, а той е малък, тъй като поради ниската облачност обектите на земята не се виждат добре. При повторението на атаката на другия ден при по-ясно време има няколко попадения, но те не водят до нищо драстично. След това на 5 юнисамолетоносачите са извикани да помогнат на главната операция. Но на 7 юни малката ударна японска сила, транспортирана по море, извършва десант и завзема, без да срещне съпротива, два от трите острова, които са определени като цели — Киска и Ату. Японската пропаганда се възползва максимално от това незначително постижение, за да намали ефекта от съкрушителния провал при Мидуей. На пръв поглед завземането на тези острови е важна придобивка, тъй като веригата на Алеутските острови, която се простира през северната част на Тихия океан, е близо до най-късия път между Сан Франциско и Токио. В действителност тези голи скалисти острови, често покрите с мъгли или връхлитани от бури, са твърде неподходящи за военноморски или военновъздушни бази за преминаване през Тихия океан както в едната, така и в другата посока.
Накратко казано, операцията през юни 1942 г. е съкрушително поражение за японците. В битката за Мидуей те губят 4 тежки самолетоносача и около 330 самолета, повечето от които потъват в морето заедно със самолетоносачите, както и един тежък крайцер, докато американците губят само един са-молетоносач и около 150 самолета. Основното оръжие на американската стра-на са пикиращите бомбардировачи. За разлика от тях над 90 % от бомбарди-ровачите торпедоносци са свалени, а големите бомбардировачи В-17 се оказват твърде неефикасни срещу кораби.
Освен споменатите по-рано стратегически грешки японците правят и редица други гафове. Сред грешките на командването са буквалната изолация на Ямамото на мостика на „Ямато“, обстоятелството, че нервите на Нагумо не издържат, и това, че, спазвайки старата военноморска традиция, Ямагучи и другите командири загиват заедно с корабите си, вместо да се опитат да овладеят положението и да поемат отново инициативата. Като остава на брега, Нимиц за разлика от Ямамото има възможност да прецени по-добре стра-тегическата ситуация.
Японските беди са умножени от поредица тактически грешки — не са вдигнати във въздуха достатъчен брой разузнавателни самолети, които да открият американските самолетоносачи; липсват охраняващи изтребители на по-голяма височина; недостатъчни са противопожарните мерки; едновременно се нанасят удари със самолети и от 4-те самолетоносача, което означава, че за да се превъоръжат, трябва да се върнат на тях по едно и също време. По този начин се стига до момент, когато самолетоносачите са оставени без ударна мощ, движат се по посока на врага, когато става това превъоръжаване, и така дават възможност на американските самолети да открият по-лесно силите на Нагумо и да ги атакуват, преди те да могат да отвърнат или дори да се защитят с изтребители. Причината за повечето от тези грешки може да се търси в прекалената им самоувереност.
След като японците губят 4-те тежки самолетоносача и добре обученитеекипажи на намиралите се на тях самолети, продължаващото им превъзходство в линейни кораби и крайцери не е от толкова голямо значение. Тези кораби могат да се осмелят да се появят само в райони, в които могат да разчитат на охраната на самолети, базирани на сушата, така че поражението на японците в продължителната битка за Гуадалканал до голяма степен се дължи на това, че те не господстват във въздуха. Битката за Мидуей дава на американците безценна възможност да си поемат дъх до появата на новите тежки самолетоносачи клас „Есекс“ в края на годината. Затова няма да е погрешно, ако кажем че Мидуей е повратният момент, от който нещата за Япония за-почват да се развиват зле.