Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Аз — в двореца? — попита Андре плахо.

— Дворецът ли?! — каза си Жилбер едновременно разгневен и отчаян. — Дворецът — с други думи върхът, до който аз не мога да се изкача, пропаст, която не мога да преодолея… Няма да виждам повече Андре! Тя е изгубена за мен! Изгубена е!

— Ние нямаме — възразяваше в това време Андре на брат си — нито пари, нито образование, които биха ни позволили да живеем в подобен дворец. Какво ще правя аз, едно бедно момиче, сред толкова бляскави дами?

— Пак глупости! — възрази баронът, като смръщи вежди. — Наистина не разбирам защо близките ми винаги се стараят да принизят всичко, което правя, или да попречат на всичко, което ме засяга! Незабележителни ли?! Наистина, госпожице, вие не сте с ума си! Умеете да разговаряте, а това ще се хареса на граф Д’Артоа и граф Дьо Прованс. Не само ще бъдете добре посрещната, но и… обожавана.

Андре сведе очи, а Филип взе ръката й.

— Господин баронът има право.

— Да, но Трианон е малък — възрази гордата Андре, която ставаше неотстъпчива, когато някой упорстваше с нея.

— Трианон ще бъде винаги достатъчно голям, за да предложи една стаичка на господин Дьо Таверне. Човек като мен може да живее навсякъде — каза баронът със скромност, която означаваше, че умее да се настани навсякъде.

Не особено доволна от възможността да живее близо до баща си, Андре се обърна към Филип.

— Сестричке — каза той, — вие няма всъщност да бъдете част от придворните. Просто, вместо да ви настани в някой манастир и да плати таксата за него, госпожа дофината е предпочела да ви задържи близо до себе си и да ви отличи.

— Добре. Ще отида там, татко.

— Между другото как сте с парите, Филип?

— Ако вие сте в нужда, татко, нямам достатъчно, за да ви дам! — отговори младежът. — Но, ако вие ми предлагате пари, напротив, ще ви отговоря, че имам достатъчно за себе си.

— Вярно, забравих, че си философ — каза баронът, като се заливаше от смях. — А ти, Андре, и ти ли мислиш по същия начин, и ти ли не искаш нищо? А имаш ли нужда от нещо?

— Не бих искала да ви притеснявам, татко.

— О, но ние вече не сме в Таверне. Кралят нареди да ни предоставят петстотин луидора… на кредит, така каза Негово величество. Така че помисли за тоалетите си, Андре.

— Благодаря, татко — отговори радостно младото момиче.

— А сега лека нощ, братко! — каза Андре. — Смазана съм от умора. За първи път говоря толкова дълго. Лека нощ, Филип, скъпи мой!

И Андре подаде ръка на младежа, който сложи върху нея братска целувка, но братското чувство бе примесено с уважение, което Филип винаги бе изпитвал към сестра си. После той тръгна по коридора, като докосна вратата, зад която се беше скрил Жилбер.

— Искате ли да извикам Никол? — попита Филип, отдалечавайки се.