Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Нямаше нищо, което да отвлича вниманието й, освен потъмнелите места, където бяха стояли в голата, овехтяла стая. На тяхно място щяха да дойдат нови предмети и нови хора, когато настъпи Промяната във вечния Карбънкъл. Нещата непрекъснато се променят, но колко от всичко това е реално? Дали изборът, който прави някой от нас, наистина създава някаква промяна в генералната схема на нещата? Когато мина покрай прозореца, тя видя себе си на фона на града и мълчаливо разгледа отражението си.

— Командир Палу Тийон! Добре направи, че дойде. Зная колко си заета сега. — Главния съдия Хованес стоеше на прага, вдигнал ръка в знак на благоразположение, и тя успя да забрави, че бе чакала в приемната дълго след насрочения час.

Тя поздрави.

— Никога не съм толкова заета, че да не мога да отделя време за обсъждане благосъстоянието на Хийгемъни, ваше благородие. — Тя докосна учтиво ръката му и той я покани във вътрешната стая. В стаята имаше голяма маса, отрупана с портативни терминали. Няколко местни бюрократи на Хедж, които тя познаваше и от които се отвращаваше, стояха около нея, а сред тях имаше и хора от Съвета, повечето от които й бяха непознати. Тя предположи, че им беше докладвано за всеки възможен аспект от нейната дейност на Тийумат. Дори един така слабо населен и неразвит свят като този в процеса на заминаване изискваше огромна работа. Малкото кареумовски лица, които можеше да види, изглеждаха крайно отегчени. Слава на боговете, че съм само полицай, а не бюрократ. Спомни си, че откакто бе станала командир, не се беше занимавала с нищо друго. Но вчера отново бях истински офицер.

Тя се наведе с достойнство, отдавайки нужното уважение, и седна на един стол, близо до края на масата.

— Както вече сте чули — започна Главния съдия от своето място — командир Палу Тийон откри и в последния момент осуети опит на Зимната кралица на Тийумат да запази своята власт…

Джеруша слушаше жадно и поглъщаше всяко ласкателство. О, богове и на това свикнах. Макар че самият Хованес беше кареумовец, той разбираше, че като Главен съдия днес отразява нейната слава и затова съзнателно преувеличаваше. Хованес отпиваше често от една прозрачна чаша. Джеруша се чудеше дали наистина беше вода или нещо, което да притъпи болката от комплиментите, които й правеше.

— … Макар че, както повечето от нас знаят, имаше известен… спор относно назначаването на една жена за командир на полицията. Аз смятам, че тя се оказа способна да отговори на предизвикателството и искрено се съмнявам дали първоначално избраният за поста Главен инспектор Мантагнийс щеше по-добре да се справи с положението.

По дяволите, това е съвсем сигурно. Джеруша сведе поглед с нескрита скромност, прикривайки щастливата си усмивка.

— Изпълнявах задълженията си, ваше благородие. Винаги съм се старала да ги изпълнявам съвестно.