Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ДУХЪТ НА РИВЪРЗ (към Ричард)
На твоята душа ще тегне утре
обезглавеният във „Пъмфрет“ Ривърз.
Помни за мен! Отчай се и умри!
ДУХЪТ НА ГРЕЙ (към Ричард)
Помни за Грей! Отчай се и умри!
ДУХЪТ НА ВОЪН (към Ричард)
Припомнил Воън, копие пусни
във смъртен страх! Отчай се и умри!…
ТРИТЕ ДУХА (към Ричмонд)
Помни, че злото, сторено на нас,
помага ти! Стани и побеждавай!
Излизат.
Влиза Духът на Хейстингз.
ДУХЪТ НА ХЕЙСТИНГЗ (към Ричард)
Кървясал, с гузна съвест, събуди се
и спомнил Хейстингз, загини безславно
във битката! Отчай се и умри!…
Към Ричмонд.
Ти чист си. С бодър дух се събуди,
за Англия влез в бой и победи!
Излиза.
Влизат Духовете на синовете на Едуард.
ДУХОВЕТЕ НА СИНОВЕТЕ (към Ричард)
За свойте племенници удушени
спомни си, Ричард; със оловна тежест
ще легнем ний на твоето сърце,
за да погинеш във позор и срам,
престъпнико! Отчай се и умри!…
Към Ричмонд.
Ти, Ричмонд, от укрепващ сън стани —
глигански зъб не ще те нарани!
Злочестите наследници на Едуард
вещаят ти потомство от крале!
Излизат.
Влиза Духът на Ана.
ДУХЪТ НА АНА (към Ричард)
Жена ти Ана, Ричард, сън спокоен
до тебе не видяла, сега твоя
сън пълни с ужаси. За мен спомни си
и в утрешната битка изтърви
безсилен меч! Отчай се и умри!…
Към Ричмонд.
Душа спокойна, спи спокоен сън
и знай, че утре в сблъсъка свиреп
жената на врага ти ще е с теб!
Излиза.
Влиза Духът на Бъкингам.
ДУХЪТ НА БЪКИНГАМ (към Ричард)
Аз, пръв помогнал ти да станеш крал,
узнах последен твоето коварство.
Спомни си в битката за Бъкингам
и трепери, обзет от страх и гузност!
Сънувай ужаси и кръвнини
и с дух без мощ, отчаян, загини!
Към Ричмонд.
Да ти помогна исках и умрях,
но ти бъди спокоен и без страх —
на Ричмонд ще помогне Божа рат,
а Ричард ще се срине в смърт и ад!
Излиза.
Ричард се събужда.
РИЧАРД
Друг кон ми дайте! Губя кръв! Превръзка!
Помилуй, Боже!… Тихо! Сън било е!
Ах, как притискаш ме, страхлива съвест!
Свещта синее233. Мъртва полунощ е.
Треперя цял и цял съм в хладна пот.
А от кого се плаша? Няма никой!
От себе си? Та аз съм аз! А Ричард
обича Ричарда, нали така?
Дали убийци няма тук наблизо?
Да, има — аз самият съм убиец!
Да бягам! От какво? От свойта мъст?
Мъст над кого? Над себе си? Уви,
аз се обичам! За какво? За нещо
добро, което сам съм си извършил?
О, не! По-скоро мразя се, уви,
за хиляди извършени злини!
Да, аз злодей съм! Лъжа! Не, не съм!
Хвали се сам, глупако! Хей, глупако,
недей да се ласкаеш! Съвестта ми
дарена е със хиляди езици
и всеки поотделно ме нарича:
„Злодей, злодей!“ Клетвопрестъпник? Да!
Клетвопрестъпник в най-висока степен!
Убиец? Да! Във най-ужасна степен!
Да, грях до грях, във най-различна степен
се трупат пред съда, крещят: „Виновен!“
Ще се отчая! Нямам на света
едничко същество да ме обича
и никой зарад мен не ще заплаче —
защо да плаче друг, щом аз самият
към себе си не чувствам капка жал?
Видях насън как всичките ми жертви
се изредиха в мойта шатра — ужас! —
да ме заплашват със разплата утре!
Влиза Ратклиф.
РАТКЛИФ
Милорд! Милорд!
КРАЛ РИЧАРД
233
„… свещта синее…“ — според поверието огънят добивал син цвят в присъствието на духове.