Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Тате, виж. Имаме ценна плячка от тези цурани.
Мара потисна нажежения си до бяло гняв, както заради свитото от страх момиче, така и заради грубото отклоняване от темата, заради която беше рискувала всичко. Но от похотта, лъснала в очите на стария вожд, разбра, че не бива да даде воля на обидата си, за да не предизвика мъжката му гордост.
Другите членове на съвета замърмориха възхитено. Всички зяпнаха куртизанката с жадни преценяващи очи и дори киселият поглед на Мирана не можа да намали интереса на съпруга й. Погледът на Хотаба обходи извивките на Камльо все едно оглеждаше деликатес. Облиза устни.
— Хубавица… Голяма хубавица. — Кимна на сина си. — Смъкни й робата. Да видим какви сладки плодове крие.
Мара за миг се вцепени. После викна:
— Хотаба, можеш да кажеш на сина си, че нито аз, нито слугинята ми Камльо не сме негова плячка. Ние не сме ваша собственост! Плътта на Камльо си е нейна, както услугите й са мои, да прави каквото аз й заповядам. И не й разрешавам да ляга с чужденци.
Хотаба се сепна все едно са го измъкнали от сън. Изгледа преценяващо Мара. После устата му се изви в злобна усмивка.
— Не си в положение да се налагаш, жено.
Мара го изгледа гневно, досущ Велика лейди свой слуга. Стойката й направи впечатление, макар и не най-доброто. Усмивката на Хотаба се разшири. Дори Мирана спря чепкането във възцарилото се опасно мълчание.
— Цуранке — заяви върховният вожд саркастично, — ще ти предложа сделка: сведенията, които търсиш, срещу твоята жълтокоса слугиня. Повече от честна сделка според мен. Жената е с неоценимо висока цена, с толкова рядка красота, колкото са редки и практикуващите честна магия сред вашата раса. Със сигурност знанието, за което си дошла, струва колкото плътта на една слугиня, след като в именията си в империята властвате над хиляди хора, нали така?
Мара стисна очи и зъби срещу острото желание да закрещи безполезни проклятия. Устата й беше суха като пепел. Коя беше тя, че да търгува живота и щастието на Камльо, та дори и да беше за доброто на фамилията й? Въпреки че като Управляваща господарка имаше това право според имперския закон, проговори с усилие:
— Не.
Гласът й поне прозвуча решително, макар умът й да кипеше от съмнения. Богове, в какво безчестно същество се беше превърнала — да постави живота на една непокорна слугиня над благополучието и оцеляването на дома си, на съпруга си и на децата си! Какво беше една нещастна куртизанка пред цялата й чест, пред всичките хора, които обичаше, и най-сетне — пред устоите на властта на самия Ичиндар? И все пак, макар навремето да щеше да се съгласи, днес, когато всичко зависеше от една дума, не можеше да поиска такава жертва.
И в тази напрегната тишина, докато мъжете бяха твърде стъписани, за да реагират, а Сарик се мъчеше да не издаде изумлението и неверието си, Мирана каза, сякаш това бе най-важното на света:
— Приключих с чепкането.
Мара я погледна и видя, че ръцете й треперят, докато прибира вълната и чепкалото в кошницата до коляното си. Хотаба кимна студено на жена си и тя се надигна, загърна раменете си с дългите шалове с ресни и махна на Мара да я последва.
Господарката на Акома се поколеба. Помисли да настои, че трябва да остане със служителите и хората си, за да следи поведението им като техен владетел. Но Мирана леко поклати глава, сякаш можеше да прочете мислите й.
Иаяпа заговори припряно на Сарик и той се наведе да я посъветва шепнешком:
— Върви, милейди. Тази култура не е като нашата и ти каза мнението си. Може би ще навредиш на каузата, за която дойдохме, ако останеш да настояваш. Иаяпа казва, че Мирана познава съпруга си добре. Смята, че трябва да я последваш, и аз съм съгласен с него.
Мара хвърли последен надменен поглед на Хотаба, давайки му да разбере, че действа по свои съображения, а не по волята му, а след това, изправила гръб, тръгна с Мирана към вратата.
Люджан се размърда да я последва, но Мара му махна да остане на мястото си. Никой от тях не беше в безопасност тук, сред тези варвари, а без оръжие никой воин не можеше да направи кой знае какво, за да я защити. Мирана, изглежда, разбра това, защото пак повиши глас: