Господарка на Империята

Часовете се проточиха.

Затворена в тесния фургон от плетени клони, Мара се мъчеше да запази търпение. Но несигурността и подвикванията на турилските воини изопваха нервите й. За да мине времето, помоли Иаяпа да й опише земите, през които минаваха. Нямаше много да й каже. Нямаше никакви села, само колиби тук-там, вкопчени в скалистите склонове. Дарабалди, градът на висшия съвет на вождовете, се намирал в подножията на голямата планинска верига. Докарана до безполезно раздразнение, Мара се захвана да учи Камльо на успокояващите техники на медитация, които бе усвоила като храмова послушница.

Боговете знаеха, на бедното момиче сигурно щеше да му потрябва цялото успокоение, което можеше да научи да си дава, преди съдбите им да се решат от ръцете на тези хора.

Планинците спираха само за да ядат наденица, твърдо сирене от кердидра и хляб, полети с горчива бира, която се оказа изненадващо освежителна. Тези прекъсвания се оживяваха от дръзки хвалби и понякога от залагания, когато воините се надпреварваха в борба с оръжие.

Стъмни се и мъглата се утаи на студени пластове над земята. На магарето му омръзна да рита кердидрите, които теглеха впряга с него, макар че шестокраките животни продължаваха да го плюят. Мара се сви до Камльо за топло. Може би поспа малко.

Събуди се от лая на много кучета. Пастирски псета, обясни Иаяпа, по-дребни от онези, които използвали за лов. От дима във въздуха и острата миризма на държани на затворено животни Мара предположи, че се приближават към някакво селище.

— Дарабалди — отговори й гърлен глас, след като попита. Но когато попита кога ще може да говори със съвета на вождовете, й отвърнаха грубо:

— Защо питаш? Бързаш да научиш кой мъж ще те купи ли? Или се притесняваш, че ще е стар и няма да му е останало мъжество за вдигане?

На тези обидни думи Сарик отвърна с грубост на езика на самите турилци, научена сигурно при къпането във вира. Планинците изобщо не се обидиха, дори се изсмяха и като че ли отдадоха уважение на Първия й съветник.

Минаха през висока порта, по която горяха факли. От бойниците завикаха воини — питаха кои са.

Антаха им викна в отговор и заговори бързо. Явно ръсеше мръсотии, защото часовоите се разсмяха и задюдюкаха.

Фургонът заподскача по нещо, което трябваше да е каменна настилка, и спря рязко. Един рус планинец отвори плетения заден капак, ухили се широко и махна на Мара и Камльо да слязат. Зад турилската охрана и струпалите се зяпачи се виждаше дълга къща, опряна до крепостната стена. Мара я огледа набързо. Приличаше й на малка крепост. Тежките дървени врати зееха, но входът беше покрит с вълнена завеса на квадрати и черти. Преди да успее да забележи повече, я бутнаха натам и подкараха след нея Камльо, Сарик, Люджан и Иаяпа.