Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Той казва истината — намеси се Мара: не искаше да отстъпи пред глупавия турилски обичай, според който мъж не можеше да приеме публично реч от жена. Сякаш възхитена от куража й, старата жена до скамейката се усмихна. Мара продължи: — Колкото до сведенията, които търся… — И млъкна.
Вождът изглеждаше объркан, но старицата зад него го подбутна и подвикна:
— Чака да й кажеш кой си, глупако безмозъчен.
Вождът се обърна побеснял към жената, която можеше да е само съпругата му, и ревна:
— Знам това, жено! — Обърна се отново към Мара и се изпъчи важно. — Да, трябва да са важни сведения…
— Името ти — обади се кротко старицата.
Вождът размаха юмруци.
— Млък, жено! Колко пъти да ти казвам, че трябва да мълчиш по време на съвет? Ядосаш ли ме пак, ще ти напердаша дебелия задник с трънена пръчка!
Жената не обърна внимание на заплахата и подхвана отново чепкането.
Вождът се изпъчи още повече и заяви:
— Аз съм Хотаба. Вожд съм на Петте племена на Малапия и по тази причина върховен вожд на съвета тук в Дарабалди. — Посочи мъжа, седящ най-далече от него и също с воински перчем и мустаци, и рече: — Този е Бразадо, главатар на Четирите племена на Сувака. — После посочи последния, без мустаци, и каза: — Това е Хидока, синът му. — Погледът му се измести покрай и над рамото на Мара. — А това е моят син Антаха…
— Запознахме се — прекъсна го язвително Мара.
Този път върховният вожд тресна юмруци на коленете си от яд. Разхвърчаха се трохи, щом коматът му се счупи, а веждите му се присвиха в свирепо мръщене. Мара едва устоя на подтика да отстъпи уплашено назад. Беше прекалила с дързостта си и този път щяха да я накажат за прекъсването.
Но старата жена при огнището се покашля шумно.
Гневният поглед на Хотаба се извърна към нея и омекна и той сви рамене примирено.
— А тая хлевоуста женска, дето се вре навсякъде, е жена ми Мирана. — Помисли малко и добави: — Ако не беше толкова добра в готвенето и метенето, отдавна да съм заповядал да я нарежат за месо на кучетата.
— Вождът в Лосо реши, че ще е най-добре да прати тези пленници веднага, вместо да чака следващия керван, тате — каза Антаха.
Главатарят потупа мустаците си и мънистата пак изтракаха.
— Не му трябва много стража напоследък, а? След като цураните са се кротнали като гачаги. — Мара разбра, че думата не е ласкателна, още преди Иаяпа да хвърли притеснен поглед към Люджан и Сарик. Но след онова, което бяха изтърпели край речния вир тази сутрин, двамата останаха равнодушни, че ги сравняват с гризачи.
Докато вождът чакаше реакция на оскърбителното си подхвърляне, Мирана се намеси:
— Още не си попитал лейди Мара какво иска да научи.
Хотаба скочи на крака побеснял, готов сякаш да я убие на място.
— Ще млъкнеш ли, жено! Продължаваш да говориш в съвета! Трябва да заповядам да те сварят и да те хвърлят на лешоядите и да ида да си открадна млада, послушна и мълчалива жена!
Членовете на съвета изглеждаха също толкова безразлични към заплахата, колкото и Мирана — ръцете й изобщо не нарушиха ритъма си и само стъпалото й потупваше по пода, сякаш тя едва сдържаше нервите си. Вождът, изглежда, взе мълчанието й за предупреждение. Пое си дъх и през зъби каза на Мара:
— Какво искаш да научиш, цуранке?
Мара погледна Люджан и Сарик. И двамата следяха разговора безстрастно. Съветникът й леко сви рамене. Трудно можеше да я напътства в тези преговори. Според цуранските стандарти турилците бяха невъзпитани и необуздани, отдадени на театрални изблици на емоции и изключително груби. Никой не знаеше какво може да е непростимо оскърбление за тях. Никаква словесна обида като че ли не стъписваше тези хора. И най-лошите оскърбления като че ли бяха за тях само шега. Искреността май беше най-безопасният подход, реши Мара.
— Хотаба, трябва да говоря с някой от магьосниците ви.
Издутите бузи на Хотаба се отпуснаха. Червенината на лицето му се стопи и той като че ли едва сега забеляза смачканите трохи в юмрука си.
— Магьосник ли?
Изглеждаше слисан. Мара продължи:
— Трябва да науча нещо, което може да ми каже само магьосник, който не е от Събранието в империята ни. Дойдох в Турилската конфедерация, защото разбрах, че отговорите може да се намерят във вашата страна.
Изненадата на лицето на Хотаба бавно преля в лукавство. Не бързаше да вземе отношение към темата, забеляза Мара. Светлите му очи се въртяха насам-натам и оглеждаха спътниците й. Тя пристъпи настрани, за да прикрие момичето, свило се зад нея, но светлата коса на Камльо изпъкваше и в полумрака. Още по-лошо, Антаха забеляза погледа на баща си и се вкопчи в тази възможност да си спечели благоразположение. Хвана Камльо за ръката и мина най-отпред.