Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Залата, в която ги вкараха, беше без прозорци. Сумракът беше накъсан от червеникавия блясък на жарава, поддържана повече за готвене, отколкото за топлене. Миришеше на вълна, яхния и човешка пот. На висока пейка пред огромното каменно огнище седеше стара жена и чепкаше вълна от кердидра с костено чепкало. На столче от плетени върбови клони пред пейката седеше изгърбен стар, почти съвсем побелял мъж. Устата му беше хлътнала и намусена, оградена от дълги мустаци, спускащи се до провисналата му гуша. На краищата им лъщяха цветни мъниста, които изтракаха, щом вдигна брадичката си.
Иаяпа заговори бързо и приглушено на Сарик, който на свой ред измърмори:
— Този носи лицевите косми на главатар. Ако се съди по талисманите, трябва да е върховният вожд.
Мара потисна изненадата си. Беше очаквала да види особа с величава осанка, а не обикновено на вид старче с проста зелена пола. Купата, от която ядеше, беше грубо издялана, лъжицата му — очукан прибор от раковина коркара. Стъписана от липсата на церемониални украшения, Господарката на Акома едва не пропусна да забележи другите мъже, както бяха насядали в сянката в полукръг. При влизането на групата й разговорите им замряха.
За миг влезлите турилци и пленниците им изгледаха насядалите, които на свой ред ги зяпнаха мълчаливо, забравили за храната.
Изненадващо, но тъкмо старата жена наруши тишината.
— Защо не ги попиташ какво искат?
Мъжът с мустаците на вожд се завъртя рязко на стола си и изпъна лъжицата си към нея. От купата се разхвърча мазнина и зацвърча по въглените.
— Млък, дърта вещице! Не ме учи какво да правя!
Мара повдигна вежди, изумена както от липсата на благоприличие, така и от каквато и да било официална церемония, а турилският вожд се завъртя към Сарик, който беше най-близо до него, и изсумтя:
— Какво искате, цурани?
Когато пожелаеше, Сарик можеше да е майстор в подвеждащите изражения. На смътната светлина, хвърляна от жарта, остана неподвижен като камък, все едно цуранският върховен вожд беше заговорил на въздуха.
Мара схвана намека на съветника си, пристъпи напред и в настъпилата тишина заяви високо и ясно:
— Дойдох във вашата земя, за да търся сведения.
Турилският вожд се вцепени като зашлевен през лицето.
Очите му пробягаха към застаналата пред него жена, след което бързо се извърнаха към Антаха и другите воини.
— Стоите като пънове и позволявате на жена, при това пленничка, да говори, без да са я питали?! — ревна той като на бойно поле.
Ни най-малко притеснен, Сарик пристъпи напред и въпреки вързаните си ръце направи приемлив поклон.
— Антаха го прави, достойни вожде, защото това е лейди Мара от Акома, Слуга на империята и роднина на императора на Цурануани.
Воадът приглади мустаци и засука мънистата в краищата им.
— Тъй ли? — Мълчанието му се разпростря над тракането на дървени чинии и лъжици, докато приятелите му оставяха храната си. — Ако тази жена наистина е Слугата, къде са й знамената? Армията й? Голямата й разкошна шатра? — В дълбокия глас на вожда прозвуча присмех. — Виждал съм как цурански благородници пътуват в чужда територия! Носят половината си вещи с тях, все едно са търговци! Аз пък казвам, че лъжеш, другоземецо. А и защо тя… — посочи презрително Мара — е придружена от толкова малко охрана? Ние сме вражески страни в края на краищата.
Старицата до скамейката хвърли чепкалото и лицето й се изкриви от неприязън.
— Защо не попиташ нея? Каза ти, че е дошла да търси сведения. Трябва да е нещо много важно за нея.
— Затваряй си голямата уста, дърто! — Кипнал от възмущение, вождът изпъна ръката, която все още стискаше комат хляб, към пленниците, без обаче да се обърне пряко към Мара. — Не сме варварите, за каквито ни мислите вие, цураните!
Сдържаността на Мара рухна.
— Не сте ли? — Ужасно съжаляваше, че не знае турилски. Но се надяваше, че всички ще я разберат. — Да не би да смятате, че да оставите почетната ми гвардия в кошара за говеда не е варварство? В моята страна дори робите не живеят толкова жалко!
Стъписан и смутен от едва сдържания кикот на Антаха и воините му, вождът се покашля.
— Искаш сведения… — Очите му се присвиха. — Ти си враг. С какво право идваш тук и си позволяваш да искаш?
Преди Мара да е успяла да отвърне, Иаяпа мина енергично между нея и Сарик.
— Лейди Мара не идва тук като враг. Воините й се обезоръжиха по нейна заповед и нито веднъж не отвърнаха на обиди, макар че селяните и пазачите в Лосо доста се постараха да ги ядосат.