Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Заповядаха ми да те потърся и ще бъда откровен. — Хопара махна на един слуга, който се поклони и ненатрапчиво започна да изнася кафезите с птици. В усилващата се тишина младият лорд продължи: — Ксакатекас желаем да преживеем това изпитание, без да отстъпим твърде много от престижа, който баща ми спечели приживе. За тази цел търсим най-изгодната ситуация. Посъветваха ме да ти предложа неофициален съюз и да ти обещая каквато помощ Ксакатекас може да осигури, стига да…
Мара го спря с вдигнат пръст.
— Един момент, милорд. Заповядаха? Указаха? Кой?
Младият мъж посърна.
— Тя каза, че ще попиташ. Майка ми, разбира се.
Кевин се засмя, а Мара каза:
— Майка ти?
Хопара призна невъзмутимо:
— Ще стигна двайсет и петия си рожден ден едва след три години, лейди Мара. Аз съм лорд на Ксакатекас, но не съм…
— Все още не си Управляващ господар — довърши тя.
Хопара въздъхна.
— Да, все още не съм. Майка е Управляваща господарка дотогава — ако успея да остана жив.
— Тогава защо лейди Исашани не е тук? — попита Кевин.
Хопара се озърна към Мара, а тя рече:
— Той често забравя мястото си.
— И никога не е срещал майка ми, явно. — Младият лорд се отърси от неудобството си. — Исашани може да прилича на птица ли, но е корава като войник и претегля възможностите като търговец на коприна. Останали са й шестима синове и четири дъщери. Ако изгуби мен, ще скърби, несъмнено, но Чайдину ще заеме мястото ми, а след него Мизу, после Еламку и тъй нататък по реда. След нас е потомството на конкубинките на баща ми, към осемнайсет синове, без да броим тези, които още са с млечни зъби, и новата партида, която още не е проплакала в люлките. — Този път младежът се изчерви при мисълта за бурите, разтърсили къщата, когато лорд Чипино се беше върнал от пустинята с шест нови конкубинки, до една бременни.
— Родословната линия на Ксакатекас трудно ще бъде изкоренена — резюмира Кевин.
Хопара въздъхна признателно.
— Твърде много бебета и братовчеди със стотици разклонения — и всеки на педя разстояние от това да бъде признат за наследник, ако се наложи. Майка ми държи да си стои на сигурно в именията ни и упълномощи мен да дойда тук. — Замълча за миг. — Повечето ни съперници не разбират, че все още не съм Управляващ господар. И няма да им се даде повод да поставят въпроса, след като имам пълна власт от майка ми да преговарям от името на дома Ксакатекас… в определени граници.
Умът на Мара заработи трескаво.
— В такъв случай знаем със сигурност това, което малцина ще предположат: не си дошъл, за да се кандидатираш за поста Военачалник.
— Дори баща ми да беше жив, нямаше да стигне по-високо от трети от тези, които претендират за бялото и златното — отвърна Хопара.
— Кой стои по-високо? — Най-после Мара сякаш възвърна апетита си и почна да яде.
Хопара сви рамене.
— Мога само да повторя изводите на майка ми. Минванаби разполагат с най-голямата сила, но гласуването няма да им даде убедително мнозинство. Ако Оаксатукан прекратят вътрешните си раздори, един Омечан би могъл да наследи предишния им Военачалник. Все още имат впечатляващо влияние. Канацаваи са в немилост заради провалените мирни планове, тъй че дори Тонмаргу са по-високо от Кеда. — Отново сви рамене и заключи: — Минванаби са логичният избор. Тасайо е повече от способен пълководец. Мнозина от тези, които нямаше да подкрепят Десио, биха застанали зад него.
Месата изведнъж изгубиха вкус и Мара остави блюдото си.
— Стигнахме до същината на проблема. Какво предлагате, освен съюз?
Хопара също остави ножа си за хранене.
— Въпреки всичката си прехвалена мощ Ксакатекас в момента сме в неизгодна позиция. Загубихме двама съветници с баща ми и ни липсва надеждно водачество. Беше ми указано да следвам примера на Акома, освен ако умът ти не те провали. В противен случай трябва да дам подкрепата си за Тасайо.
— Ще подкрепите онзи убиец? — възкликна Кевин. — След коварните му машинации в Цубар?
Мара вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Това е логично. След като Минванаби облаче бялото и златното, Ксакатекас ще бъдат избавени от непосредствената грижа да не ги нападнат другите четири Велики дома.
— Ще спечелим време да укрепим отбраната си, докато Тасайо е зает с унищожението на Акома. — Тонът на Хопара беше делови. — Но — побърза да добави той — това е само последен възможен избор. Макар и да е най-безопасният за Ксакатекас в краткосрочен план, една империя под диктата на Военачалник Минванаби… — Гласът му заглъхна, изпълнен с отвращение.