Слуга на Империята

— Откъде знаеш дали просто не се е забавил за закуска? — измърмори Кевин.

Мара се настани на стола си и кимна на роба си да застане зад нея и вдясно.

— Само убиец би могъл да задържи Патаки да не дойде пръв. — Огледа близките галерии. — Други трима лордове също отсъстват, както изглежда.

— Твои приятели? — Кевин положи усилие гласът му да прозвучи колкото може по-тихо.

— Не. Врагове на Минванаби — отвърна Мара.

Отвори с рязко перване малкото си декоративно ветрило и промълви нещо на Люджан, който подреди воините си около стола й и зае мястото най-близо до пътеката, където мечът му щеше да я защити пръв.

Най-ниската галерия вече започваше да се пълни. Кевин огледа великите лордове на Империята, облечени като пауни в пълно оперение. Някои седяха като царствени особи и говореха снизходително на дошлите при тях за прошение, услуги или съюз. Други стояха на групи, сменяха местата си или си шепнеха доверително, като пърхащи сред цветя пеперуди. Играта на Съвета бе не толкова открита битка за йерархия, колкото дискретен и безкраен низ от срещи, сблъсъци и социални машинации.

— Не разбирам — каза Кевин след дълго оглеждане. — Сякаш никой не се държи така, както би трябвало, ако четирима важни благородници са убити.

— Смъртта е част от Играта — отвърна Мара и Кевин най-сетне проумя. Да покажеш недискретно, че си забелязал нечие поражение, означаваше да намекнеш за безчестие, тъй като убийството само по себе си означаваше, че някой е виновен. При отсъствието на доказателство цураните допускаха само „злополуки“. Един лорд можеше да убие безнаказано и дори да си спечели възхищението на съперниците си с това, стига формалностите да са спазени.

Лорд на средна възраст закрачи наперено към Мара и тя стана, за да го поздрави с поклон. Последва учтив разговор по търговски въпроси. Кевин остана сам с мислите си. Това спокойно обсъждане на делови неща, докато предната нощ из двореца бяха вилнели убийци, го плашеше повече от всичко, което бе научил след плена си.

Из залата зашумяха гласове, когато някакъв млад мъж навлезе в по-долната галерия. Обкръжен от шестима стражи с пурпурносиви брони, той зае един от по-импозантните столове срещу централния подиум. Много глави се извърнаха натам, когато мъжът махна на съветника си, каза му нещо и той се поклони и веднага забърза нагоре по стъпалата към Мара, която разговаряше с другия благородник. Разбрал от възбудения шепот, че става нещо важно, Кевин се напрегна.

Съветникът спря пред Мара и се поклони почтително.

— Милейди Акома, господарят ми желае да ви увери, че Кеда ще зачетат всеки дълг, предявен на тяхно име.

Мара отвърна с леко кимване и съветникът си тръгна. Думите му обаче въздействаха дълбоко на мъжа, който говореше с Мара. Цялото му поведение се промени от надмощие към искрено покорство. И изведнъж други няколко по-дребни благородници си запроправяха път от галериите, обзети от горещо желание да разменят няколко думи с Господарката на Акома.