Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Аракаси приглади една вмирисана на риба бележка и каза:
— Агентът ми от кейовете донася за пристигането на Даджало от Кеда.
Мара го погледна.
— В градската си къща ли е отседнал, или в Имперския дворец?
— Търпение, лейди. — Аракаси порови из бележките си, отмести три и се вгледа в кодираното писмо на друга, която интригуващо ухаеше на парфюм.
— В градската си къща — заключи Главният шпионин. — Поне за нощта.
Мара плесна с ръце да доведат писаря и му нареди:
— Пиши. До лорд Даджало от Кеда. Първо, поднасяме му съболезнованията си за смъртта на баща му, наред с нашата увереност, че краят му е бил храбър и достоен. След това уведоми Даджало, че Акома държим документ, подпечатан с личния печат на лорд Андеро, който обвързва дома Кеда за един глас по наш избор. Даджало, като нов управляващ Господар, е обвързан да зачете това.
— Господарке — намеси се Аракаси. — Не е ли малко… рязко?
Мара прокара пръсти през гъстата си коса.
— Възможно е да съм усвоила лоши навици от този варварин, когото държа край себе си. — Замълча, щом в далечината отекна гръм. — Но… Но Тасайо от Минванаби скоро ще дойде и тогава този глас може би ще ми трябва веднага.
Почукване на входа я прекъсна. На прага се появи страж и се поклони.
— Господарке, съгледвачите ни донасят за въоръжени мъже във външните коридори на двореца.
Люджан бързо нахлупи шлема си и излезе. Отвън тресна гръмотевица и зад капаците блесна сребриста мълния. Кевин едва сдържаше животинското желание да закрачи из стаята, докато Мара и Аракаси се преструваха, че четат донесения. Драскането на перото на писаря запълни паузата до връщането на Люджан.
— Външните ни постове са забелязали два отряда войници, по двайсет до трийсет души всеки. Вървят в сенките, изглежда се придвижват към друг сектор на двореца.
— Кой дом? — попита Мара със страх.
— Никой, господарке — отвърна Люджан в напразен опит да я успокои. — Носят черна броня, без отличителни знаци.
Очите на Мара се разшириха.
— Значи се започва!
Люджан се разпореди на воините и последният капак, открехнат да пропуска въздух, бе затворен и залостен с дървени клинове. Обърнаха една маса и затиснаха с нея външната врата, след това я укрепиха с дебел лост. Влагата, донесена от бурята, бе застинала във въздуха като задушаващ саван. Привидно безразличен, Аракаси седеше невъзмутимо и преглеждаше бележките си.
Но Кевин се потеше и нервничеше, ръцете го сърбяха за оръжие.
Часовете бавно се проточиха към полунощ. През стените отекваха приглушени звуци. Стъпки шляпаха в локвите или притичваха по коридори и стълбища, накъсвани понякога от вик. Дъждът спря и насекомите в градината зацвърчаха нощната си песен.
След като никой не изглеждаше склонен да се заеме с баналните нужди, Кевин коленичи до рамото на Мара и дръпна пергамента, който тя държеше от час, без да го чете.
— Трябва да хапнеш.
— Да. Май наистина трябва да хапна нещо, ако искам да съм бодра утре на съвета.
Кевин се надигна, готов за неизбежната битка на воли, която се разиграваше всеки път, щом нахлуеше в кухнята. Джикан смяташе всеки роб, хванат с празни ръце, за плячка. А тази нощ изглеждаше особено усърден — всички кухненски слуги усърдно търкаха котлета и чинии. Сякаш дрънченето на съдове беше магия, прогонваща предстояща битка, всеки черпак, паница или купа се търкаше с пясък и се лъскаше. Щом Джикан зърна Кевин на прага, угриженото му лице засия.
— Господарката желае да яде?
Кевин кимна и се стъписа, щом му пъхнаха в ръцете поднос с топъл хляб, сирене и плодове. Разочарован от леката си победа, той преглътна грижливо подготвеното си заяждане и се върна при Мара. Сложи подноса на пода и седна с нея, докато тя се силеше да преглътне малко храна. Накрая Аракаси довърши вечерята, а Кевин подкани Мара да си легне. При всеки прозорец и врата чакаха като статуи войници, готови да отбият атаката, която така и не дойде.
Утрото дойде. Мара се вдигна от възглавничките си и повика слугините да я изкъпят. След банята гримът заличи сенките на тревога по лицето й, а три пласта официални халати прикриха колко е отслабнала. В последния момент, докато се канеше да тръгне, тя се обърна и погледна твърдо Кевин.