Слуга на Империята

— Искаш да кажеш, че са извратени?

— Извратени? — Хопара се засмя. — Харесва ми това определение. Извратени, да.

— Минванаби изпитват удоволствие от болката. — Погледът на Мара беше впит в някакъв вътрешен образ, не толкова приятен, колкото дневната на Исашани в лавандулов цвят. — Понякога собствената им, но по принцип чуждата. Те убиват за удоволствие, бавно. Знае се за лордове Минванаби, които са ловили пленници като диви животни. Изтезавали са затворниците си и са наемали поети да съчиняват стихове, описващи агонията на жертвите им. Някои… те просто са болни… Възбуждат се от гледката и миризмата на кръв.

Хопара махна на слугите да приберат блюдата и да донесат вино и продължи:

— Някои Минванаби го крият по-добре от други, но всички го имат този… извратен апетит за причиняване на страдание. Рано или късно се проявява. Пороците на Джингу бяха явни. Няколко от конкубинките му бяха убити в ложето му, а според слуховете първата му жена била удушена, докато я обладавал. За Десио се смяташе, че не е толкова жесток, но дори уличните просяци знаеха, че бие робините в леглото си. Никога ли не си се чудила, лейди, защо въпреки цялото богатство и власт на Минванаби благородните лордове не горят от желание да им предлагат за брак дъщерите си? — Остави въпроса без отговор. — Тасайо е… по-сдържан. Служил съм с него и съм го виждал да изнасилва пленени жени като обикновен войник. Също така ходеше в палатката на лечителя, но не за да донесе утеха на ранените си войници, а да се наслади на болката им.

Загледа се в чашата си, докато слугата му наливаше вино, и се намръщи.

— Тасайо не е човекът, когото бих искал да видя на трона на Военачалника.

— Защото е много извратен — отбеляза Кевин.

— И много опасен — заключи Хопара. Вдигна виното си, изчака Мара да опита нейното, след което пресуши бокала на един дъх. — Точно затова трябва или прикрито да осуетя домогването на Тасайо до бялото и златното, или открито да го подкрепя и да спечеля благоволението му.

Мара остави чашата си. Дългите й мигли премрежиха очите й, докато претегляше възможностите.

— Значи ме молиш да измисля начин да подкрепите някой друг кандидат, човек, който не би се разгневил от тайния ви съюз с Акома, та гневът на Минванаби да не се изсипе върху дома Ксакатекас.

Хопара кимна с явно облекчение.

— Това би бил предпочитаният избор.

Мара се изправи и махна на младия мъж да остане на мястото си, когато той понечи, да стане.

— Баща ти никога не се е държал формално с мен насаме и предпочитам да запазим обичая. — И докато Люджан строяваше почетната й гвардия при изхода, добави предпазливо: — Ще обсъдя въпроса със съветниците си и ще те държа в течение, лорд Хопара. Но разбери, че ако успея да защитя дома ви, от вас ще се поиска да ме подкрепите по друг въпрос.