Слуга на Империята

Времената бяха несигурни за всички. Текума дори не кимна за довиждане, когато стигнаха боядисания в червено вход на покоите му. Не издаде с нищо, че Мара изобщо е била с него, за да не би неподходящи очи да видят и да предположат по-здрава връзка между неговия дом и Акома.

Уморена до кости, Мара продължи към своя апартамент. След въздушната лекота в дневната на Ксакатекас и огромната сводеста зала на Съвета вътрешността на жилището й изглеждаше душна и претъпкана. Мара се настани изтощена в централната стая, а Джикан веднага се приближи и й връчи бележка, оставена от Аракаси.

Тя счупи печата, прочете я и се намръщи.

— Люджан, не сваляй бронята си — извика Мара и изпрати слуга да й донесе перата и писалищната дъска.

Кевин се настани примирено в отредения му ъгъл, а господарката му припряно написа две съобщения и ги даде на Люджан с последни бързи указания:

— Кажи на въпросните лордове, че не разполагаме с повече подробности. Ако мислят, че не могат да се защитят сами, предложи им да се присъединят към нас.

— Какво става? — попита Кевин, след като Люджан излезе с няколко бойци.

— Агент на Аракаси е подслушал мъже, които се криели в имперските градини. Един от тях небрежно споменал имена и издал, че са пратени да нападнат апартаментите на двама лордове, които са врагове на Инродака. Тъй като всеки, който иска да попречи на тази фракция, е потенциален съюзник на нашата кауза, реших, че е благоразумно да им пратя предупреждение. Почти съм сигурна, че Инродака и групата му ще подкрепят Тасайо, но ми се иска да имах по-ясна представа за опасността, която грози нас.

Кевин разхлаби халата си и от един джоб, който по принцип не трябваше да го има, извади нож за хранене. Вдигна го към лампата и огледа наточеното острие.

— Готови сме. Да идват.

— От кухнята ли го открадна? — попита Мара. — Наказанието за носене на оръжие е смърт, не знаеш ли?

— Наказанието е смърт и ако един роб има мнения, а все още не си ме обесила — отвърна Кевин. — Ако ни нападнат тази нощ, няма да стоя и да гледам как ще те убият, защото мислиш, че покорството ще ми спечели по-добро положение в следващия ми живот.

Мара бе твърде изтощена, за да спори. Джикан не можеше да не знае, че ножът липсва, и след като не беше намерил за редно да докладва кражбата, разследването щеше да се посрещне със свиване на рамене и равнодушни погледи, освен ако тя не поставеше пряко въпроса. Хадонрата и мидкемийският й роб бяха развили сложни отношения през годините. Повечето проблеми между двамата бяха повод за безкрайни свади, но в няколкото избрани области, по които бяха съгласни, все едно ги свързваше кръвна клетва.