Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Когато робът приключи, младият лорд вдигна очи и огледа брадатия варварин, лепнат като сянка зад Мара.
Кевин му отвърна с упорит поглед и Хопара повдигна вежди и попита:
— Това ли е любовникът ти варварин?
Въпросът му не обиди Мара. Хопара бе наследил грубата откровеност на баща си и проницателната преценка за хората на майка си. Просто беше прям, не се подиграваше на избора й. Мара отвърна с леко кимване и Хопара се отзова с обезоръжаващата усмивка на Исашани.
— Татко ми спомена за този мъж. Ако е същият.
— Той е. Кевин — каза сдържано Мара.
Хопара кимна удовлетворено.
— Да. Робът, който притежава пълно бойно снаряжение в цветовете на Акома. — Въздъхна, едва прикривайки тъгата си. — Баща ми ни разказа как този Кевин бил повече от полезен в битката в пустинята.
Мара леко се усмихна, намеквайки, че го е разбрала.
— Имаше едно или две… предложения.
Птиците ли пееха сладко в настъпилата пауза.
— Баща ми беше пестелив на похвали — призна Хопара и се загледа в масата все едно виждаше по блюдата спомени, а не храна. — И се възхищаваше на гениално оригиналните идеи. Каза, че никой цуранин не би и помислил да заповяда на войниците си да яхнат воини чо-джа. Тактиката го беше впечатлила много. — Удостои гостенката си с нова усмивка. — Също така беше много впечатлен и от теб, милейди.
Мара се изчерви от комплимента и Кевин изведнъж изпита ревност.
— Благодаря, милорд.
— Горещо ли ти е? — попита внезапно Хопара, сякаш цветът, избил на лицето на Господарката, се дължеше на друго, а не на вниманието му. Махна на един слуга да отвори капака на прозореца и в стаята нахлу слънчева светлина и въздух. Градината отвън бе засадена с виолетови цветя, засенчени от плодни дръвчета. След това, сякаш леката скованост на Люджан издаваше, че гостенката би могла да се опасява за безопасността си в дома на Ксакатекас, лордът побърза да я успокои. — Този апартамент опира до казармата на почетната гвардия на императора. Осемдесет Имперски бели са там непрекъснато.
След като Люджан изобщо не се отпусна, тонът на Хопара стана по-весел.
— На майка ми това изобщо не й харесваше. Казваше, че не можела да облече домашната си роба или да се къпе в градината си, без да изложи Имперското семейство на риск. Убийци можело да ги избият всичките, така казваше, а имперските гвардейци щели да надничат над стените в неправилната посока и вдигнали неправилните копия, без никой да се сети за отбрана.
Мара се усмихна. Красотата на лейди Исашани бе легендарна — многократното майчинство през годините само беше придало малко повече пищност на фигурата й — а откровеният й пиперлив език забавляваше с дързостта си възпитаното цуранско общество.
— Как е майка ти? — попита Мара.
Хопара въздъхна.
— Добре е, благодаря. Смъртта на баща ми и на по-големия ми брат бяха удар за нея, разбира се. Знаеш ли — добави той, за да не изтърве нишката на прекъснатата тема, — баща ми намекваше, че би могла да се омъжиш за някой от по-младите му синове един ден, стига да се спасиш от опитите на Десио да те унищожи.
При тези думи очите на Мара се разшириха, защото според слуховете Исашани недвусмислено предпочиташе за неин съпруг Хокану.
— Поласкана съм.
— Не се храниш — отбеляза Хопара, вдигна ножа си и набоде късче накиснато във вино месо. — Заповядай, подкрепи се. Кученцата на сестра ми и без това са надебелели ужасно. Ако готвачите продължават да им подхвърлят остатъци, горките животинчета ще започнат да ги бъркат с възглавници. — Задъвка замислено. Като че ли преценяваше изражението на Мара. Накрая стигна до някакво решение и поведението му от очароващо стана сериозно.
— Баща ми вярваше, че ще станеш една от най-опасните жени в историята на империята. Като човек, който избираше враговете си много внимателно, явно желаеше да те има за приятел.
Мара се поклони изискано, отпи от плодовата си напитка и зачака. Птиците чуруликаха нежни мелодии.
Вече несъмнено убеден, че тя няма да омекне пред комплиментите, Хопара откъсна парче хляб, топна го в сос и вметна:
— Съзнаваш, разбира се, че много от нас ще загинат, преди да бъде утвърден новият Военачалник.
Мара кимна сдържано в знак на съгласие. Бялото и златното имаха много претенденти и съюзите бяха твърде преходни. Дори глупак можеше да предскаже, че съперничествата ще станат кървави.