Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Кевин с удивление наблюдаваше как подмолните течения на цуранската политика се изместват и как Мара все повече и повече се превръща в централен обект на внимание. След като водачите на Петте велики дома бяха изгубени на чуждия свят, по-могъщите кланове предприемаха своите си междуособни борби. Това отваряше възможности за по-малките фамилии в тези кланове, както и за по-малките кланове в Съвета да преговарят, да дават обещания и да се домогват до потенциална подкрепа. Ако армиите на могъщите щяха да тръгнат едни срещу други в съперничество, по-слабите домове трябваше да се съюзят или да се присламчат под мантията на по-могъщи закрилници. Уреждаха се договори или нерешени проблеми; правеха се отстъпки; драговолно или принудено, търговски имущества сменяха собствениците си под формата на гаранции и дарове. Докато денят напредваше, Кевин осъзна, че на Мара все още не й се е наложило да напуска стола си: заинтересовани страни идваха при нея, което не оставаше незабелязано от други фракции. Инродака и Екамчи често се озъртаха към празното място на лорда на Минванаби, докато членове на клана Йонани усмихнато беседваха с намръщения Текума от Анасати.
Малко преди обед отряд войници в пурпурно и жълто влезе и придружи слаб строен младеж с хубаво тъмно лице до стола на Ксакатекас. Наследникът на мантията на Чипино зае мястото си в Съвета с цялото хладно самообладание на своя баща. Мара, която го наблюдаваше, разтвори ветрилото си и го притисна за миг до челото си. Кевин долови страданието й. Не можеше да й предложи съчувствена дума, а само да стои сковано, след като и той е болка забеляза колко много прилича момчето на Ксакатекас на покойния си баща.
Трима лордове вежливо чакаха Мара да ги удостои с вниманието си. Тя се овладя и поговори с тях, докато лордовете на клана Ксакала се представят на наследника на бившия им Военен вожд.
А после кимна на Люджан, стана, слезе по ниското стълбище и застана пред лорда на Ксакатекас.
Младият Хопара приличаше от глава до пети на хищна птица като баща си, макар косата и очите му да бяха по-топло кафяви, а стройната му фигура да бе наследена от майка му Исашани. Но имаше осанката и присъствието на Чипино. Хопара стана, поклони се официално и каза:
— Как си, Мара от Акома?
Мара се изчерви. С питането си за здравето й, преди тя да е успяла да проговори, Хопара беше признал пред всички присъстващи, че Мара стои над него в обществото! Тъй като родословието му беше на една от Петте велики фамилии, жестът му не беше много повече от проява на учтивост, но по някакъв многозначителен, макар и дискретен начин, отстъпката съдържаше в себе си изумителна важност. Докато си поемаше дъх, за да отговори, Мара усети раздвижването в галериите. Благородниците около лорд Ксакатекас я гледаха с изненадано благоговение, докато други поглеждаха кисело от местата си оттатък подиума.
Отговорът й бе искрен.
— Добре съм, милорд Ксакатекас. Твоята скръб е скръбта на дома Акома. Баща ти беше гордост за своята фамилия и клан, и повече. Той защити границите на империята с кураж и удостои Акома с голяма чест, като ни позволи да го смятаме за съюзник. Бих приела като знак за привилегия, ако благоволиш да броиш моя дом сред приятелите на Ксакатекас.
Хопара успя да отвърне със сърдечна усмивка, макар това да не прикри изцяло скръбта му.
— Милейди, бих приел за чест, ако благоволиш да обядваш с мен днес.
Мара се поклони официално в знак, че е на негово разположение.
Пътят обратно до стола й изведнъж се оказа затруднен от вълна от ласкатели и докато Първият съветник на Ксакатекас не дойде да я вземе за обяда, тя не остана нито миг сама.
Апартаментът на Ксакатекас в Имперския дворец беше два пъти по-голям от този на Мара. Килимите бяха дебели, мебелите бяха покрити с черен лак, в изискан контраст със стените в лавандула и бледокремаво. Птици във висящи тръстикови клетки изпълваха стаята с песен и пърхане на яркоцветни криле. Мара разпозна любовта на Исашани към уют и изящество и се настани с облекчение на меките възглавнички. Слугите бяха обучени от лорд Чипино и един от тях — беше служил в пустинната кампания и бе запознат с навиците й — й поднесе купа с вода, ароматизирана с предпочитания от нея парфюм. Докато си миеше ръцете, Мара помисли с тъга за стария господар.
Хопара смъкна тежкия си горен халат, прокара длан през гъстата си къдрава коса и се настани от другата страна на ниската, затрупана с обилен обяд масичка. Въздъхна, дръпна ръкавите си и протегна силните си, потъмнели от слънцето ръце, та момчето, което чакаше до лакътя му, да ги измие.